Рис слезе по стъпалата на ваната и доволната му въздишка погали ухото ми. И аз простенах тихичко от удоволствие, когато седна с мен в скута си и топлата вода ни обля.
Върху каменния ръб на ваната се появи кошница със сапуни и ароматни масла, а аз се отблъснах от гърдите му, за да се потопя нацяло. Парата се издигаше мудно помежду ни. Рис взе сапун с ухание на борова смола и ми го подаде заедно с кърпата за миене.
— Струва ми се, че някой е изцапал крилете ми.
Лицето ми пламна, а стомахът ми се стегна. Илирианците бяха толкова чувствителни на тема криле.
Завъртях пръст, за да го подканя да се обърне с гръб към мен. Той се подчини и разпери превъзходните си криле достатъчно, че да достигна петната от боя. Насапунисах кърпата и започнах да бърша внимателно червеното, синьото и лилавото.
Светлината от свещите танцуваше по безбройните му, поизбледнели белези — оставаха само твърди резки и точки от зарасналата тъкан. Той изтръпваше при всяко мое докосване, вкопчил ръце в ръба на ваната. Надникнах през рамото му, за да видя доказателството за чувствителността му, и казах:
— Поне слуховете за това, че размахът на илирианските криле отговарял на размера на други части са верни.
Той се засмя и мускулите по гърба му се напрегнаха от движението.
— Ама че мръсна уста имаш.
Замислих се за всички места, които исках да докосна със същата тази уста, и се поизчервих.
— Мисля, че от доста време бях започнала да се влюбвам в теб. — Думите ми едвам се чуваха над шуртенето на водата, докато миех разкошните му криле. — Но във вечерта на Звездопада го разбрах със сигурност. Или поне бях близо и мисълта така ме уплаши, че не исках да се задълбочавам в нея. Постъпих страхливо.
— Имала си оправдателна причина.
— Напротив. Може би заради Тамлин, да. Но не и заради теб, Рис. В никакъв случай заради теб. Никога не съм се бояла да бъда с теб. Дори всеки наемен убиец на света да ни погне. Пак би си струвало. Ти си струваш.
Той сведе леко глава. И каза дрезгаво:
— Благодаря ти.
Сърцето ме заболя за него — за всички години, в които си бе мислил обратното. Целунах голия му врат, а той се пресегна назад и погали с пръст бузата ми.
Като изчистих крилете му, го хванах за рамото и го обърнах към мен.
— А сега какво?
Без да каже и дума, той взе сапуна от ръцете ми, завъртя ме и затърка нежно с кърпата гърба ми.
— Ти решаваш — отвърна накрая. — Може да се върнем във Веларис и да затвърдим връзката си с клетва пред някоя от жриците — нашите нямат нищо общо с Ианта, гарантирам ти, — за да ни обяви за официална двойка. Може да организираме скромно тържество, просто вечеря със. събратята ни. Освен ако не предпочиташ голям прием, макар че май и двамата сме на еднакво мнение по въпроса. — Силните му ръце заразтриваха стегнатите, болезнени мускули по гърба ми и аз простенах от удоволствие. — Жрицата може да ни обяви и за съпруг и съпруга, освен за другари, ако искаш да ме наричаш с по-човешко название.
— А ти как ще ме наричаш?
— Другарка — отвърна той. — Макар че би ми харесало да ти викам и съпруга. — Палците му масажираха мускулите покрай гръбнака ми. — Ако искаш, може и да изчакаме. Двамата с теб вече сме свързани, независимо дали ще го обявим пред света, или не. Няма нужда да бързаме.
Обърнах се към него.
— Питах за Юриан, краля, кралиците и Котела, но се радвам да науча, че имам толкова много варианти що се отнася до връзката ни. И че си готов да се съобразиш с моето желание. Явно напълно съм ти влязла под кожата.
В очите му затанцува игрива искрица.
— Ах, ти, жестоко, красиво същество.
Изсумтях. Мисълта, че ме намираше за красива…
— Така е — потвърди той. — Ти си най-красивото същество, което някога съм виждал. Помислих си го още в първия момент, в който те видях на Каланмаи.
Макар да беше глупаво да отдавам такова значение на красотата, очите ми запариха.
— А това е добре — добави той, — защото пък ти помисли, че аз съм най-красивият мъж, когото някога бе виждала. Така че сме квит.
Свъсих сърдито вежди, а той се засмя, плъзна ръце към кръста ми и ме придърпа към себе си. Седна на вградената във ваната пейка, а аз го яхнах, галейки небрежно мускулестите му ръце.
— Утре — заяви Рис с внезапно притъмняло лице. — Утре заминаваме за семейното ти имение. Кралиците най-сетне ни отговориха. Ще се върнат след три дни.
Погледнах го стреснато.
— И ми го казваш чак сега?
— Поотплеснах се — оправда се той и очите му просветнаха многозначително.