В мрака му просветна нещо — искра от стара болка, белег. И разбрах защо ме искаше отгоре, защо искаше всичко да свърши така.
Сърцето ми се пропука. Приведох се напред и го целунах нежно, чувствено.
Съзнанията ни се преплетоха и аз го приех в себе си — този път още по-надълбоко, — а той пророни името ми в целувката ни. Без да отлепям уста от неговата, започнах да въртя бавно таза си. Имаше време да го правим силно и бързо. Сега обаче… нямаше да мисля защо искаше да приключим в тази поза, защо искаше да прогоня онези възчерни петна от мрака му със светлината си.
И щях да светя — щях да светя за него. За бъдещето си.
Затова се надигнах, опрях ръце в широките му гърди и освободих светлината в себе си, освободих я, за да отмие мрачното минало на другаря ми, на скъпия ми приятел.
Рис излая името ми и се тласна надълбоко в мен, и заваля дъжд от звезди.
Май сиянието, извиращо от кожата ми, беше звездна светлина, или пък зрението ми ме подвеждаше насред поредния оргазъм, но Рис също достигна своя с името ми на уста, изливайки се в мен.
Когато всичко свърши, останах върху него, забила пръсти в гърдите му, за да му се подивя. Да се подивя на нас.
Той подръпна мократа ми коса.
— Ще трябва да намерим начин да укротим тази светлина.
— Със сенките се справям без проблеми.
— Е, върху тях губиш контрол само когато си вбесена. А тъй като възнамерявам да те направя най-щастливата жена на света. май ще трябва да овладеем чудноватия ти блясък.
— Вечните размисли и планове.
Рис целуна ъгълчето на устата ми.
— Нямаш представа колко неща съм измислил за теб.
— Май спомена нещо за стена.
Смехът му беше сладострастно обещание.
— Следващия път, Фейра, ще те чукам до стената.
— Достатъчно силно, че да опадат картините.
Рис се изсмя гръмко.
— Покажи ми отново какво можеш да правиш с тази твоя мръсна уста.
Подчиних му се.
Не беше редно да сравнявам, защото знаех, че навярно всеки Велик господар можеше да държи една жена будна цяла нощ, но Рисанд беше. ненаситен. Сигурно спах най-много час, макар че и аз имах вина за това.
Не можех да спра, не можех да се наситя на вкуса му, да го чувствам в себе си. Още и още, и още — докато не започнах да си мисля, че ще изгоря от удоволствие.
— Съвсем нормално е — отбеляза Рис на закуска през пълна с хляб уста.
Едвам бяхме стигнали до кухнята. Тъкмо стана от леглото, разкривайки ми прелестните си криле, изваян гръб и неустоими задни части, и аз пак му налетях. Свлякохме се на пода и докато го яздех, той разкъса с нокти малкото килимче под нас.
— Кое е нормално? — попитах.
Не можех да го погледна без риск да се възпламеня отново.
— Тази… лудост — отвърна предпазливо той, сякаш се боеше, че неправилната дума можеше да ни настърви отново, още преди да сме подсилили телата си с храна. — Когато една двойка приеме свещената връзка, чувството е. стихийно. И това сме наследили от зверовете, които някога сме били. Вероятно е било подтикнато от импулса към заплождане на женската. — Сърцето ми спря при мисълта. — Някои двойки не излизат от дома цяла седмица. Пък и по това време мъжете стават толкова избухливи, че е опасно да са сред хората. Ставал съм свидетел как порядъчен, образован мъж изпотрошава цяла стая само защото друг мъж е задържал погледа си твърде дълго върху другарката му скоро след съчетаването им.
Въздъхнах. Една друга изпотрошена стая проблесна в паметта ми.
Рис веднага усети какво ме терзае и добави кротко:
— Ще ми се да вярвам, че съм по-сдържан от повечето елфи, но. Не ми се сърди, ако съм малко напрегнат, Фейра.
Фактът, че си го признаваше.
— В такъв случай не бива да напускаш тази къща.
— Искам единствено да се затворим в спалнята и да те чукам, докато и двамата не изнемогнем.
Веднага бях готова за него, копнеех по тялото му, но. трябваше да вървим. Кралиците. Котелът. Юриан. Войната.
— Що се отнася до. забременяването. — подхванах аз.
И все едно полях и двама ни с ледена вода.
— Не използвахме. тоест не пия отварата от известно време.
Той остави хляба си.
— Искаш ли да я почнеш отново?
Ако я изпиех още днес, щях да предотвратя онова, което можеше да сме направили снощи, но.
— Аз съм другарка на Велик господар и от мен се очаква да му родя потомци, нали така? Затова май не е редно.
— От теб не се очаква нищо — отвърна рязко той. — Вярно е, децата са толкова рядко щастие, че наистина са безценни. Но няма да те принуждавам да раждаш, ако не искаш. ако и двамата не го искаме. А точно сега, с наближаването на войната. признавам, че бих се страхувал ужасно, ако другарката ми е бременна покрай толкова много врагове. Плаша се от мисълта какво бих направил, застраши ли те някой. Нарани ли те.