И в сивкавата мъгла изплува картина.
Веларис, гледан отвисоко — от погледа на Рис, който се спускаше към него от небесата. Първо се появи като петънце по крайбрежието, но постепенно и градът, и реката се проясниха.
После картината се наклони и избяга, сякаш Рис бе прелетял през града същата сутрин. Стрелна се покрай лодки и кейове, покрай домове, улици и театри. Покрай Дъгата на Веларис, толкова пъстър и прекрасен под младото пролетно слънце. От улиците му махаха хора с щастливи, добронамерени, приветливи лица. Кълбото ни показа Палатите, ресторантите, Дома на Ветровете. Всичко — целият таен, приказен град. Моят дом.
И можех да се закълна, че картината бликаше от любов. Нямах представа как магическото кълбо успяваше да я предаде, но цветовете. Разбирах какво предават цветовете и ярката светлина, които Веритас улавяше през връзката си със спомените на Рис.
Накрая илюзията избледня и кълбото засмука обратно облаците и цветовете, и светлината.
— Това беше Веларис — обясни Рис. — Пазим го в тайна от пет века, но сега го разбулихме пред вас. Ето това защитавам със слуховете и страха на хората. Заради него се бих за народа ви във Войната: само и само да поставя началото на кървавото си управление, с което щях да вляза в легендите. Бях готов да понеса презрението на целия свят, за да опазя града и народа си.
Двете кралици се взираха в килима, сякаш още виждаха града там. Мор се прокашля. Златокосата се стресна, сякаш Мор беше излаяла, и изпусна дантелената си кърпичка на земята. Наведе се да я вземе с позачервени бузи.
Старицата вдигна очи към нас.
— Оценяваме. доверието ви.
Ние зачакахме.
Лицата и на двете станаха сериозни, невъзмутими. И за щастие, седях, когато старата най-сетне добави:
— Ще си помислим.
— Няма време за размисли — отсече Мор. — Всеки загубен ден ни доближава до момента, в който Хиберн ще разруши стената.
— Ще обсъдим въпроса със съюзниците ни и ще ви уведомим за решението си, когато имаме възможност.
— Не разбирате ли какъв риск поемате? — отвърна Рис без всякакво високомерие. Макар и с леко смайване. — Този съюз ви е нужен колкото и на нас.
Старата кралица сви крехките си рамене.
— Да не очакваше да ни трогнеш с молбата в писмото си? — Тя посочи с брадичка към най-близкия страж и той извади от бронята си сгънат лист хартия. Старицата зачете: — „Пиша ви не като Велик господар, а като влюбен мъж, чиято любима е била човек някога. Умолявам ви да действате бързо. Да спасите народа и — и да помогнете да спасим моя. Пиша ви, за да може някой ден да вкусим истински мир. И да живеем в свят, където любимата ми може да посещава семейството си без страх от омраза и наказание. Един по-добър свят“.
Тя остави писмото.
Рис го беше написал още преди седмици. преди единението ни. Това не беше искане за среща с кралиците, а любовно писмо. Пресегнах се и стиснах нежно ръката на Рис. Пръстите му обгърнаха моите.
Но тогава старицата изграчи:
— Откъде да знаем, че това не е просто подмолен заговор?
— Какво? — изуми се Мор.
Златокосата кимна утвърдително и дръзна да каже на Мор:
— Много неща са се променили от Войната насам. От така нареченото ви приятелство с предците ни. Може би не си онази, за която се представяш. Може би Великият господар е проникнал в съзнанията ни и ни е накарал да повярваме, че си Мориган.
Рис замлъкна — никой не пророни и дума. Докато Неста не се обади със съмнително кротък глас:
— Това са брътвежите на две умопомрачени жени. Две нагли глупачки.
Илейн понечи да хване Неста за ръката като знак да замълчи. Неста обаче пристъпи напред с побеляло от гняв лице.
— Дайте им Книгата.
Кралиците примигаха втрещено.
— Дайте им Книгата — озъби се сестра ми.
— Не — изсъска старата кралица.
Думата прокънтя в главата ми.
Неста обаче продължи, махвайки с ръка, да покаже нас, стаята, света.
— По тези земи живеят невинни хора. Ако вие нямате смелост да се опълчите на враговете ни, поне не лишавайте тези хора от шанс да се борят за оцеляването си. Дайте Книгата на сестра ми.
Старицата въздъхна остро през носа си.
— Възможно е да предприемем изселване.
— Ще са ви нужни десет хиляди кораба — каза Неста с пресекващ глас. — Цяла армада. Направих изчисления. А ако се готвите за война, няма да изпратите корабите си на нас. Ще ни оставите да се оправяме сами.