— Намери Азриел и Амрен.
Вече достигаха крайморските скали. Безчет летящи същества с дълги крайници. Някои носеха войници в ръцете си. Нашествие.
— Касиан.
В ръката на Касиан се беше появил илириански меч, същият като онзи на гърба му. В другата проблясваше боен нож. Подаде ми и двете оръжия.
— Връщай се в къщата. Веднага.
Но аз нямах такова намерение. Можех да използвам силата си: да замразя крилете им, да ги подпаля, да ги прекърша. Колкото и да бяха, колкото й.
Главоломно, сякаш носени от свиреп вятър, летящите нашественици достигнаха границата на града. И заобсипваха със стрели хората, които крещяха панически и търсеха укритие по улиците. Грабнах оръжията от ръцете му и хладните им метални дръжки изсъскаха в горещите ми като ковашки огнища длани.
Касиан вдигна ръка във въздуха и от Сифона му изригна червена светлина, образувайки твърда стена в небето над Веларис, точно пред страховития аскер.
Когато първите крилати твари се блъснаха в щита му, Касиан изскърца със зъби, сякаш усещаше всеки удар.
Прозрачната червена стена започна да се отдалечава, изблъсквайки ги назад.
Но пред ужасените ни погледи съществата и налетяха с протегнати напред ръце.
Не бяха най-обикновени елфи. Магията в мен запращя неудържимо.
Всичките бяха като Атора.
С дълги крайници, сива кожа, змийски муцуни и остри като бръсначи зъби. И когато легионът от чудовища проби щита на Касиан, сякаш беше паяжина, видях, че по длъгнестите им сиви ръце проблясваха ръкавици от онзи синкав камък, с който бяха оковали Рис.
Камъкът, отблъскващ магията. Едно от най-силните оръжия на краля на Хиберн.
Съществата проникваха неумолимо през щита.
Касиан изпрати втори, но някои от тях кривнаха навреме и се устремиха към покрайнините на града, останали незащитени от магията на Сифона. Горещината, която се надигаше в дланите ми, угасна и се превърна в студена, лепкава пот.
Хората крещяха, бягаха. И знаех, че щитовете му няма да удържат дълго.
— ВЪРВИ! — изрева Касиан.
Скочих веднага, съзнавайки, че най-вероятно стоеше тук заради мен, но Азриел и Амрен му бяха нужни.
Високо над нас три от съществата нападнаха купола на червения щит и го заразкъсваха с каменните си ръкавици.
Ето защо кралят бе отлагал атаката през последните месеци: за да събере арсенала си от оръжия, с които можеше да пребори магията и Великия господар, разчитащ на нея.
Над нас зейна дупка и Касиан ме бутна на земята до мраморния парапет. После разпери криле над мен и закова зад гърба ми крака като камък.
Писъци и съскащ смях огласиха моста, а после.
Влажно изхрущяване.
— По дяволите — извика Касиан. — По дяволите…
Той отстъпи назад и аз скочих изпод него, за да видя.
Кръв лъщеше по белия мраморен мост, блещукаше като рубини на слънчевата светлина.
А върху един от високите, изваяни стълбове с фенери, обточващи моста.
Тялото й беше извито от сблъсъка, сякаш в екстаз.
Златистата й коса беше орязана до черепа. Златистите й очи бяха избодени.
Гърчеше се, нанизана на стълба, щръкнал през слабия й торс. Кръвта й оцветяваше метала над нея.
Някой повърна на моста и продължи да бяга.
Но аз не можех да откъсна поглед от златната кралица. И от Атора, който влетя през дупката в щита и кацна на окървавения стълб.
— Поздрави от простосмъртните кралици — изсъска той. — И Юриан.
После излетя отново и с един бърз, ловък вираж се отправи към квартала на театрите, откъдето току-що си бяхме тръгнали.
Касиан веднага се стрелна подир Атора, но преди да излети, спря и се обърна към мен.
— Хвани го! — извиках дрезгаво аз.
— Бягай у дома. Веднага.
Това беше окончателната му заповед — после се изстреля в небето след Атора, който вече беше изчезнал сред обгърнатите в смут улици.
В червения щит около мен зейваха нови и нови дупки и крилатите страшилища се изливаха през тях, спускайки хибернските войници, които бяха пренесли през океана.
Войници с всевъзможен облик и размер — нисши елфи.
Окървавената уста на златната кралица се отваряше и затваряше, сякаш гледах риба на сухо. Спаси я, помогни й.
Кръвта ми. Можех да.
Пристъпих към нея. Но в този миг тялото й провисна на стълба.
И смъртта й прелетя на тихи криле край онази част от мен, откъдето извираше силата ми.
Във внезапно спусналата се тишина избухнаха писъци, бумтеж на гигантски криле и свистене на стрели.