— Справих се със стражите. — Имаше кръв по ножа му. Ясенов нож. Студените очи на Аз срещнаха моите. — Побързайте.
Нямаше нужда да се съсредоточавам, за да намеря скривалището на Котела. Той сякаш теглеше всеки мой дъх, призоваваше ме към тъмната си прегръдка.
Достигнехме ли кръстопът в прохода, Касиан и Азриел се разделяха и в повечето случаи се връщаха с окървавени ножове и ме подканваха да побързам.
През последните седмици с помощта на източниците на Азриел се бяха трудили да съставят стратегията ни с точност до минутата. Ако се окажеше, че ми трябва повече време от отделеното, ако нямаше как да помръднем Котела от мястото му. всичко щеше да е било напразно. Но не и тези жертви. Не, те не ме притесняваха изобщо.
Тези хора бяха наранили Рис. Бяха си донесли вериги, с които да отнемат силите му. Техен легион беше опустошил града ми.
Слязох в древна тъмница с потъмнели каменни стени. Мор вървеше близо до мен и очите й шареха трескаво. Вече знаех, че тя беше последната отбранителна линия.
Ако Касиан и Азриел пострадаха, на нея се полагаше да ме измъкне от това място на всяка цена. И чак тогава да довърши мисията.
Но не видях жива душа в тъмницата — не и след като илирианците ни проправеха път. Справяха се с удивителна вещина.
Достигнахме поредното стълбище, водещо надолу, надолу и все по-надолу.
Посочих към дъното му със свит стомах.
— Там долу е.
Касиан тръгна пръв с окървавения си меч в ръка. Мор и Азриел като че ли не си поеха дъх, докато не чуха тихия му сигнал откъм каменната катакомба.
Мор опря длан в гърба ми и тръгнахме надолу към мрака.
У дома — въздъхна Книгата на Диханията. — У дома.
Касиан стоеше в обла зала, разположена точно под замъка. Над рамото му витаеше кълбо елфическа светлина.
А в центъра на залата, издигнат върху малък постамент, стоеше Котелът.
62.
Котелът беше отсъствие и присъствие. Тъмнина й. началото й, каквото и да беше то.
Само не и живот. Не и радост или светлина, или надежда.
Беше с размерите на вана, изкован от тъмно желязо, а трите му крака — същите онези, заради които кралят бе претършувал храмовете — приличаха на пълзящи корени, покрити с тръни.
Никога не бях виждала по-ужасно нещо — и по-примамливо.
Лицето на Мор бледнееше като восък.
— Побързай — подкани ме тя. — Имаме само няколко минути.
Азриел огледа стаята, стълбището, от което бяхме дошли, Котела, краката му. Понечих да се доближа до постамента, но той ме спря с ръка.
— Слушайте.
Заслушахме се.
Не чухме думи. А пулс.
Сякаш през залата циркулираше кръв. Сякаш Котелът имаше туптящо сърце.
Сходството събира. Тръгнах към него. Мор ме следваше по петите, но не ме спря, когато се качих на постамента.
В Котела имаше само мастилена, виеща се чернота.
Може би цялата вселена произхождаше от него.
Докоснах ръба му и илирианците се напрегнаха осезаемо до мен. Болка — болка и екстаз, и сила, и слабост нахлуха в тялото ми. Всичко съществуващо и несъществуващо, огън и лед, светлина и мрак, потоп и суша.
Картата на сътворението.
Намерих пътя обратно до съзнанието си и се подготвих за заклинанието.
Извадих листа с разтреперана ръка и пръстите ми докоснаха едната половина от Книгата.
Сладкодумна лъжкиня, многолика дама…
Хванала с една ръка Книгата на Диханията, а с другата — ръба на Котела, излязох от себе си и през кръвта им пробяга силен заряд, сякаш се бях превърнала в гръмоотвод.
Да, вече знаеш, принцесо на мършата… знаеш какво трябва да сториш…
— Фейра — прошепна предупредително Мор.
Но устата ми беше чужда, устните ми сякаш бяха чак във Веларис, когато енергиите на Котела и Книгата се сляха в мен.
Другата — изсъска Книгата. — Донеси ни другата… събери ни, освободи ни.
Извадих Книгата от джоба си и я пъхнах под мишница, напипвайки втората половина.
Прелестно момиче, красива птичка… толкова мило, така великодушно…
Заедно заедно заедно.
— Фейра. — Гласът на Мор проряза песента и на двете половини.
Амрен грешеше. Поотделно силата им беше раздвоена — недостатъчна да се пребори със свирепото могъщество на Котела. Но ако бяха заедно. да, ако бяха заедно, заклинанието щеше да проработи.
Щях да се превърна не в проводник помежду им, а в техен повелител. Нямаше как да преместим Котела — трябваше да го надвием тук.