Аз се взирах в Тамлин — в лицето, донесло ми толкова радост и мъка, — който спря на около пет метра от нас.
Носеше колана си с ножове — илириански ловни оръжия.
Златистата му коса беше скъсена, а лицето му изглеждаше по-изпито отвсякога. Зелените му очи се блещеха насреща ми — попиваха ме от глава до пети, попиваха бойните ми одежди, илирианския меч и ножовете ми, мястото ми сред приятелите ми — семейството ми.
Значи се беше съюзил с краля на Хиберн.
— Не — пророних.
Тамлин обаче се осмели да направи още крачка напред, загледан в мен, сякаш виждаше призрак. Люсиен сложи ръка на рамото му да го спре. Металното му око жужеше в черепа му.
— Не — повторих, този път по-високо.
— Какво ти е коствало? — попита тихо Рисанд.
Задращих с нокти по стената, разделяща съзнанията ни; замятах се неистово в хватката на юмрука, задушаващ магията ми.
Без да отчете въпроса му, Тамлин обърна поглед към краля.
— Имате думата ми.
Кралят се усмихна.
Пристъпих към Тамлин.
— Какво си направил?
Кралят на Хиберн обясни от трона си:
— Сключихме сделка. Аз му предавам вас, а той пропуска армиите ми в Притиан през земите си. Където ще се установим, докато разрушаваме онази глупава стена.
Поклатих глава. Люсиен отказа да посрещне умолителния поглед, който му отправих.
— Ти си умопомрачен — изсъска Касиан.
Тамлин протегна ръка към мен.
— Фейра. — Заповед. Сякаш бях личното му куче.
Не помръднах от мястото си. Трябваше да се освободя; да освободя проклетата си сила.
— Ти — поде кралят, посочвайки ме с дебел показалец — си много трудна за залавяне. Естествено, уговорката ни включва и да работиш за мен, след като се завърнеш при съпруга си, но. Всъщност съпруг или бъдещ съпруг ти е Тамлин? Не си спомням.
Люсиен плъзна поглед по всички ни с пребледняло лице.
— Тамлин — пророни той.
Той обаче не свали ръката, протегната към мен.
— Отиваме си у дома.
Отстъпих назад — към Рисанд, който още подпираше Азриел.
— А, има и още нещо — продължи кралят. — Искаше ми се. Е, всъщност Юриан изяви желание. Общо взето, с един куршум два заека. Та искаме Великия господар на Двора на Нощта мъртъв. И да разберем кои са приятелите му. Юриан много се е ядосвал, че цели петдесет години не си ги разкрил. Е, Юриан, вече знаеш кои са. И можеш да правиш каквото решиш с тях.
Приятелите ми бяха в бойна готовност. Дори Азриел придвижваше една от окървавените си, белязани ръце към мечовете си. Кръвта му се стичаше в локва до ботушите ми.
Обърнах се към Тамлин и заявих с равен, спокоен глас:
— Няма да ходя никъде с теб.
— Друго ще говориш, скъпа моя — отвърна вместо него кралят, — когато изпълня последната част от уговорката ни.
Стомахът ми се сви на топка от ужас.
Кралят кимна с брадичка към лявата ми ръка.
— Ще прекъсна връзката между двама ви с Рисанд.
— Моля те — прошепнах.
— Как иначе Тамлин ще си върне булката? Не е редно съпругата му да търчи при друг мъж веднъж месечно.
Рис не продума, макар че усетих как стисва Азриел по-силно. Следеше ситуацията, бореше се да освободи силата си. Мисълта, мълчанието помежду ни да се проточи завинаги.
Тамлин още стоеше в далечния край на грубия полукръг, който образувахме пред подиума.
— Недей — примолих му се с пресеклив глас. — Не му го позволявай. Казах ти. казах ти, че съм добре. Че съм си тръгнала.
— Не беше добре — озъби се Тамлин. — Той е използвал връзката ви, за да те манипулира. Защо според теб отсъствах толкова често? Търсех начин да те освободя. А ти ме напусна.
— Напуснах те, защото щях да умра в онази къща!
Кралят на Хиберн изцъка с език.
— Май не това очакваше, а?
Тамлин му изръмжа, но отново протегна ръка към мен.
— Да се прибираме у дома. Веднага.
— Не.
— Фейра. — Непоклатима команда.
Рис почти не дишаше — почти не помръдваше.
Тогава осъзнах. правеше го, за да не издаде мириса си. Нашият мирис. Единението ни.
Юриан беше извадил меча си и гледаше Мор сякаш се канеше да убие първо нея. Окървавеното лице на Азриел се изкриви от гняв, когато го забеляза. Касиан, още вкопчен в приятеля си, плъзна преценяващ поглед по трима им и се подготви за бой.
Спрях да блъскам по юмрука, стиснал силата ми. Вместо това го загалих нежно, любящо.
Аз съм Върховен елф и човек, всичко и нищо — казах на магията, която ме държеше. — Ти нямаш влияние над мен. Аз съм като теб — истинска и нереална, просто малки откъслеци сила. Ти нямаш влияние над мен.