65.
Това беше ново ниво на ада. Нов вид кошмар. Дори опитах да се събудя.
Но те наистина стояха пред мен по изцапани, съдрани нощници от коприна и дантела.
Илейн ридаеше тихо и превръзката на устата и беше подгизнала от сълзи. Неста, чиято коса беше разрошена, сякаш се беше съпротивлявала като дива котка, ни оглеждаше задъхано. Погледът и спря върху Котела.
— Допусна огромна грешка, когато реши да издирваш Книгата — заяви кралят на Рисанд, чиито ръце още ме опасваха през кръста. — Нямах нужда от нея. Предпочитах да си остане скрита. Но щом хората ти започнаха да душат наоколо. Сметнах, че няма по-добър кандидат за свръзка с човешкото кралство от наскоро преродения ми приятел Юриан. Току-що се беше възстановил от тежкия процес и нямаше търпение да види как се е преобразил някогашният му дом, затова с радост посети континента.
Кралиците му се усмихнаха — дори се поклониха. Ръцете на Рис се стегнаха около мен в безмълвно предупреждение.
— Храбрият, мъдър Юриан, претърпял толкова мъки в края на Войната, вече беше мой съюзник. И с готовност убеди простосмъртните кралици да подкрепят каузата ми. Срещу определена цена, разбира се, но това не е важно в момента. Те имаха прозорливостта да се съюзят с мен, вместо да позволят на вас, чудовищата от Двора на Нощта, да управлявате и сеете разруха. Юриан с право предупреди Техни Величества, че ще опитате да им вземете Книгата, че ще пълните ушите им с лъжи за любов и добрина, при положение че той с очите си бе видял на какво е способен Великият господар на Двора на Нощта. Възродих героя на човешкия народ като жест на добра воля. Нямам желание да нападам континента, а да си сътруднича с владетелите му. Защитих двора им от любопитни очи, за да им покажа колко ползотворен ще е за тях съюзът ни. — Той се подсмихна на Азриел, който едвам вдигна глава да му се озъби. — Положи впечатляващи усилия да проникнеш в свещения им дворец, сенкопоецо, но така само доказа на Техни Величества, че намеренията на двора ви не са толкова великодушни, колкото твърдяхте.
— Лъжец — изсъсках аз и се завъртях към кралиците, дръзвайки да се отдалеча само с крачка от Рис. — Те са лъжци и ако не пуснете сестрите ми, ще ви избия до.
— Чувате ли с какви заплахи си служи Дворът на Нощта? — изтъкна кралят на простосмъртните кралици, чиито стражи вече ни обграждаха. — Убийства, ултиматуми. Те целят да отнемат животи. Аз дарявам живот.
Без да отчете думите ми, старата кралица се обърна към краля:
— Тогава ни покажете. Нека видим дара, който ни обещахте.
Рисанд ме придърпа обратно към себе си и каза тихо на кралицата:
— Глупачка.
— За такава ли я смяташ? — намеси се кралят. — Защо да се предава на старостта и болежките, при положение че мога да й предложа нещо много по-добро? — Той махна с ръка към мен. — Вечна младост. Можеш ли да отречеш ползите от нея? Простосмъртна кралица се превръща във всевечен владетел. Е, има и рискове. Понякога преходът е доста. труден. Но една силна жена може да го преодолее.
Най-младата кралица, тъмнокосата, се усмихна леко. Безочлива младост — и горчиви старини. Само другите две, онези, винаги облечени в черно и бяло, като че ли се колебаеха, пристъпвайки по-близо една до друга и великанските си стражи.
Старата кралица вирна брадичка.
— Покажи ни. Демонстрирай, че е възможно и безопасно.
Спомних си, че онзи ден бе говорила разпалено за вечна младост. Лицемерна кучка.
Кралят кимна.
— Защо според теб помолих скъпата ми приятелка Ианта да проучи с кого би предпочела да прекара вечността Фейра Арчерън? — Ужас изпълни ушите ми с грохотна тишина, но обърнах въпросителен поглед към кралиците. Кралят поясни: — О, първо тях попитах. Но те сметнаха, че би било твърде. некоректно да издадат две млади, заблудени жени. Ианта обаче нямаше такива угризения. Приемете го като сватбен подарък — добави, обръщайки се към Тамлин.
По лицето на Тамлин се изписа изненада.
— Какво?
Кралят килна глава, видимо наслаждавайки се на всяка своя дума.
— Май Върховната жрица е чакала да ти го съобщи, като се върнеш, но не я ли попита защо мисли, че мога да наруша уговорката ни? Защо толкова често размишляваше по въпроса? От толкова хилядолетия Върховните жрици са принудени да се прекланят пред Великите господари. А тя е прекарала цял куп години в онзи чужд двор. колко открито съзнание има само. След като се срещнахме и я накарах да си представи Притиан без Велики господари, а управляван единствено от възвишени, мъдри Върховни жрици. не й бяха нужни много увещания.