Нямах смелост да изрека думите.
Затова Мор ги изрече вместо мен, коленичила над Азриел. За щастие на двамата ми братя бях в безсъзнание.
— Тамлин е предложил на краля свободен път през земите си и нашите глави на поднос, ако той залови Фейра, разруши връзката й с Рис и му позволи да я върне в Двора на Пролетта. Кралят доведе кралиците заедно със сестрите на Фейра, чрез които им доказа, че може да ги дари с безсмъртие. Пусна горките момичета в Котела. Не можахме да го спрем. Държеше Касиан и Азриел.
Живачните й очи се стрелнаха към мен.
— Рисанд.
— Нямахме друг избор и Фейра го знаеше — смогнах аз. — Затова се престори, че се освобождава от контрола, който Тамлин си мислеше, че имам над съзнанието й. Че. ни мрази. И му обеща да се прибере у дома. но само ако сложи край на убийствата. Ако ни пуснеше да си вървим.
— Ами връзката? — прошепна Амрен.
Кръвта на Касиан лъщеше по ръцете й, с чиято сила забавяше потока й.
— Помоли краля да я разруши — обясни Мор. — И той изпълни желанието й.
Имах чувството, че умирам — че някой разсича гърдите ми надве.
— Това е невъзможно — учуди се Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.
— Според краля е възможно.
— Кралят е глупак — излая Амрен. — Подобна връзка не може да бъде разрушена.
— Така е, не може — съгласих се аз.
И двете обърнаха погледи към мен.
Прочистих главата си, разбитото си сърце — разбито заради постъпката на другарката ми, заради саможертвата и в името на мен и семейството ми. На сестрите й. Защото не се имаше за ценна. Дори след всичко, което беше сторила.
— Кралят разруши сделката помежду ни. И това е трудно, но поне не разбра, че всъщност не унищожава единението ни.
— А Фейра знае ли? — подскочи Мор.
— Да — пророних аз. — И сега другарката ми е в ръцете на врага.
— Върви да си я вземеш — изсъска Амрен. — Веднага.
— Не — отсякох аз и думата сякаш заседна в гърлото ми.
Те впериха недоумяващи погледи в мен. Идеше ми да вия от болка заради кръвта по ръцете им, заради безпомощните ми братя на килима пред тях.
Въпреки това успях да кажа на братовчедка си:
— Не чу ли какво му каза Фейра? Обеща да го унищожи. И то отвътре.
Лицето на Мор пребледня, докато магията и сияеше върху гърдите на Азриел.
— Отива в двора му, за да го срази. Да срази всички им.
Кимнах.
— Вече е шпионин. Мой личен шпионин. Винаги ще знае какво прави кралят на Хиберн, къде е. И ще ми докладва.
Защото между нас, бледа и тънка, скрита толкова добре, че никой да не я намери. като нишка цвят и радост, и светлина, и сянка — като нишка от нея. връзката ни още я имаше.
— Тя е другарката ти — нападна ме Амрен. — Не твой шпионин. Върви да си я върнеш.
— Тя е другарката ми. И мой шпионин — отвърнах тихо аз. — И Велика господарка на Двора на Нощта.
— Какво? — прошепна Мор.
Погалих с въображаем пръст връзката, скътана надълбоко в нас, и казах:
— Ако бяха свалили и другата и ръкавица, щяха да видят новата татуировка на дясната и ръка. Същата като предишната. Направихме я снощи. Измъкнахме се незабелязано, намерихме жрица и аз я направих моя Велика господарка.
— Не. не консорт — примига смаяно Амрен.
Не я бях виждал изненадана от. векове.
— Не консорт, не и съпруга. Фейра е Велика господарка на Двора на Нощта.
Равна на мен във всяко едно отношение; щеше да носи корона, да седи на трон до моя. Никой вече нямаше да я държи настрана, да я използва за разплод и бавачка. Тя беше моя кралица.
Сякаш в отговор искра любов пробяга по връзката ни. Навреме възпрях вълната на облекчение, която заплашваше да разклати привидното ми спокойствие.
— Искаш да ми кажеш — пророни Мор, — че Великата ми господарка в момента е обградена от врагове?
Смъртоносна решимост обзе плувналото й в сълзи лице.
— Искам да ти кажа. — подхванах, наблюдавайки как кръвта по крилете на Касиан се съсирва под силата на Амрен; как братовчедка ми най-сетне овладява кървенето на Азриел. И това щеше да е достатъчно, докато пристигнеха лечителите. — Искам да ти кажа — започнах отново, докато магията ми се възвръщаше, галейки кожата ми, костите ми, отчаяна да я освободя над света, — че Великата ти господарка направи голяма саможертва за двора си. И ще й се притечем на помощ, когато моментът настъпи.
Може би Люсиен, вече другар на Илейн, щеше да ни помогне някак. При всички случаи щях да намеря начин.
А после щях да помогна на другарката ми да унищожи Двора на Пролетта, Ианта, простосмъртните кралици и краля на Хиберн. Малко по малко.