Дълбокият му, тих смях изпълни съзнанието ми, ушите ми. Натам, Фейра.
Тясна открита пътечка просветна в ума ми. Изходът.
Щеше да ми отнеме цяла вечност да откача всеки нокът поотделно, да изтласкам цялото му присъствие през тесния отвор. Ако можех да го отблъсна с нещо мощно…
Вълна. Вълна от мен самата, която щеше да го помете…
Не му позволих да зърне плана ми, докато концентрирах цялата си мощ във висока вълна.
Ноктите се откопчиха — макар и трудно. Сякаш ми отстъпваха победата този път.
— Добре — рече той.
Костите ми, дъхът и кръвта ми отново си бяха само мои. Отпуснах се в стола си.
— Още не — каза Рис. — Вдигни щита си. Не ми позволявай да вляза отново.
Вече ми се искаше да отида на някое тихо място и да поспя…
Ноктите загалиха отново външния слой на съзнанието ми…
Представих си стена от черен диамант, дебела половин метър. Спусна се грохотно пред съзнанието ми и ноктите се отдръпнаха, преди да ги е смазала.
Рис се ухили.
— Много добре. Не особено изобретателно, но добре.
Не можах да се стърпя. Грабнах листа и го разкъсах на две, после и на четири парчета.
— Ти си прасе.
— О, спор няма. Но виж себе си — прочете цялото изречение, прогони ме от съзнанието си и спусна щит. Отлична работа.
— Не ми говори като на дете.
— Не се и опитвам. Четеш много по-добре, отколкото очаквах.
Бузите ми отново пламнаха.
— Но си оставам неграмотна.
— На този етап всичко опира до упражнения, четене буква по буква и още упражнения. До Нинсар ще можеш да четеш романи. А ако продължаваш в този дух с щитовете, дотогава може да си ме изолирала напълно от съзнанието си.
Нинсар. Първият от почти петдесет години насам, който Тамлин и дворът му щяха да отпразнуват. Амаранта го беше забранила заедно с още няколко малки, но скъпи за елфите празници, които беше сметнала за ненужни. Но Нинсар беше след месеци.
— Възможно ли е въобще да те изолирам напълно?
— Едва ли, но кой знае колко голяма е силата ти. Продължавай да се упражняваш и ще видим.
— Чак до Нинсар ли ще съм обвързана с уговорката ни?
Мълчание.
— След… след случилото се… — Не можех да спомена ужасите от В недрата на Планината, какво беше сторил за мен в борбата ми с Амаранта и след това… — Мисля, че нито аз ти дължа нещо, нито ти на мен.
Погледът му не трепваше.
— Не е ли достатъчно, че всички сме свободни? — продължих упорито аз. — Разтворих татуираната си ръка върху масата. — Накрая се уверих, че си различен, че всичко е било просто маска, а сега ме отвличаш, държиш ме тук против волята ми…
Поклатих глава. Не ми хрумваха достатъчно силни думи, достатъчно красноречиви, че да го убедя да отмени сделката ни.
Очите му потъмняха.
— Не съм ти враг, Фейра.
— Тамлин твърди обратното. — Свих татуираната си ръка в юмрук. — Заедно с всички останали.
— А ти как мислиш?
Отново се облегна в стола си, но изражението му остана сериозно.
— Все повече и повече ме убеждаваш в правотата им.
— Лъжкиня — рече гърлено той. — Казвала ли си им изобщо какво ти направих В недрата на Планината?
Значи, коментарът ми на закуска наистина беше успял да влезе под кожата му.
— Не искам да говоря за това. Нито с теб, нито с тях.
— Да, защото е много по-лесно да се преструваш, че никога не е било, и да ги оставяш да те глезят.
— Не ги оставям да ме глезят…
— Вчера те бяха опаковали като подарък. Сякаш си неговата награда.
— Е, и?
— Е, и?
В очите му пробяга мигновена искра гняв.
— Готова съм да се върна у дома — отбелязах лаконично.
— Където ще те заточат до края на живота ти, особено след като започнеш да им раждаш наследници. Нямам търпение да видя как ще се развихри Ианта, като ги докопа.
— Май нямаш особено високо мнение за нея.
Нещо студено и хищническо надникна от очите му.
— Не, нямам. — Той посочи към празен лист хартия. — Започни да преписваш азбуката. И не спирай, докато не се научиш да изписваш буквите перфектно. След всяка серия вдигай и сваляй щита си. Докато и това не усъвършенстваш докрай. Аз ще се върна след час.
— Какво?
— Преписвай. Азбуката. Докато…
— Чух какво каза.
Гадняр. Гадняр, гадняр, гадняр.
— Тогава се залавяй за работа. — Рис стана. — И поне бъди така любезна да ме наричаш гадняр само с вдигнати щитове.
Той изчезна в облак от тъмнина, преди да осъзная, че диамантената стена вече я няма.