Тя подреди сребърните прибори на празната маса пред себе си.
— Ти не… ядеш? — обърнах се към нея. Обаждах се за пръв път, откакто бяхме седнали.
Зъбите на Амрен ми се сториха обезпокоително бели.
— Не и такава храна.
— Да се сваря в Котела дано! — изхленчи Мор, отпивайки щедра глътка вино. — Може ли да не подхващаме тази тема?
Реших, че не искам да знам с какво се храни Амрен.
Рис се изкиска от другата ми страна.
— Напомнете ми да организирам семейни вечери по-често.
Семейни вечери — не официални дворцови сбирки. А тази вечер… или не подозираха, че съм дошла, за да реша дали искам да работя с Рис, или просто не искаха да се преструват на такива, каквито не бяха. Очевидно се бяха облекли както им харесваше — имах все по-натрапчивото чувство, че дори по нощница да се бях явила, нямаше да забележат. Наистина необикновена шайка. А срещу Хиберн… какви ли тайни заложби щяха да разкрият, какво ли умееха?
Срещу мен Азриел като че ли се беше затворил в пулсиращ пашкул от тишина. Като взе чашата си, за да пийне вино, отново зърнах овалния син камък върху ръкавицата му. Той забеляза беглия ми поглед, както забелязваше и анализираше всичките ми движения, думи и глътки въздух. Вдигна ръцете си към мен, така че да огледам добре и двете бижута.
— Наричат се Сифони. Те събират и съсредоточават силата ни по време на битка.
Само двамата с Касиан носеха такива.
Рис остави вилицата си и поясни:
— Силата на по-жилавите илирианци обикновено е от рода на „първо опожарявай, после задавай въпроси“. Нямат много други магически дарби, освен унищожителната си мощ.
— Талантът на един свиреп, войнствен народ — добави Амрен.
Азриел кимна и около шията и китките му започнаха да се усукват сенки. Касиан го изгледа предупредително, но Азриел не му обърна внимание.
Макар и да улавяше всеки поглед между майстора му шпионин и командира на армиите му, Рис продължи:
— Да, илирианците прилагат силата си в битки. Сифоните обуздават първичната им мощ и я правят по-гъвкава в ръцете на Касиан и Азриел, така че да я преобразуват в щитове, мечове, стрели и копия. Представи си разликата между това да лиснеш кофа с боя по стената и да използваш четка. Сифоните трансформират магията в по-лесно управляема и прецизна по време на сражения, когато естествената й форма би постигнала масово унищожение, излагайки на опасност собствените им съюзници.
Стана ми чудно колко ли пъти я бяха използвали в суровия й вид? Дали белезите по ръцете на Азриел не бяха резултат от това?
Касиан сви пръсти, любувайки се на прозрачните червени камъни по собствените си ръце.
— Пък и изглеждат страхотно.
— Илирианци — измърмори Амрен.
Касиан оголи зъби с престорено озлобление и отпи от виното си.
Трябваше да ги опозная, да си ги представя като свои другари, на които можех да разчитам, ако конфликтът с Хиберн наистина избухнеше… Затърсих подходящи въпроси и обърнах очи към Азриел, чиито сенки пак бяха изчезнали.
— Как… интересно ми е как двамата с лорд Касиан…
Касиан изплю глътката вино по цялата маса и Мор скочи с бясна ругатня, бършейки роклята си със салфетка.
Но той вече виеше от смях и дори по лицето на Азриел играеше бледа, предпазлива усмивка. Мор просто махна с ръка към роклята си и пръските вино се появиха върху бронята на Касиан. Бузите ми пламтяха. Явно бях нарушила някое правило на двора им и…
— Касиан — провлачи Рис — далеч не е лорд. Макар че несъмнено се радва на грешката ти. — Той огледа Вътрешния си кръг. — И като стана дума, същото важи за Азриел. И за Амрен. Мор, ако щеш вярвай, е единствената чистокръвна носителка на истинска титла около тази маса. — Ами той самият? Рис явно прочете въпроса по лицето ми, защото обясни: — Аз съм наполовина илирианец. Чистокръвните Върховни елфи приемат такива като нас за копелета.
— Значи… значи, вие тримата не сте Върховни елфи? — Погледнах към него и двамата воини.
Смехът на Касиан най-сетне утихна.
— Илирианците определено не сме Върховни елфи. За наше огромно щастие. — Той пъхна кичур черна коса зад едното си ухо. То беше обло като моето едно време. — И не сме от по-нисшите им раси, към които някои опитват да ни причислят. Ние сме просто илирианци. В най-добрия случай ни имат за лесно заменима въздушна кавалерия на Двора на Нощта, а в най-лошия — за малоумни главорези.
— Второто е по-често срещано — поясни Азриел.
Не посмях да попитам дали сенките бяха част от илирианския му произход.
— Не ви забелязах В недрата на Планината — отбелязах вместо това.