Мор нямаше да ми казва какви дрехи да нося и какви — не. Нямаше да говори вместо мен. Изобщо нямаше да върши всички онези неща, които доброволно, отчаяно бях отстъпвала на Ианта.
Никога досега не бях имала приятелка. Ианта… нея определено не можех да нарека така. Не и в истинския смисъл на думата. В малкото седмици, които бях прекарала у дома, преди нападението на Амаранта, Неста и Илейн бяха започнали да изпълняват тази роля, но… като гледах Мор, не можех да си го обясня, но… чувствах го. Чувствах, че бих могла да отида на вечеря с нея. Да разговарям с нея.
Не че имах какво да й предложа в замяна.
Но думите й… думите на всички им… Да, Рис бе постъпил мъдро, довеждайки ме тук. Позволяваше ми сама да реша дали съм способна да ги понеса — подигравките им, проникновените им коментари, силата им. Дали искам да стана част от група хора, които вероятно щяха да ме командват, да ми стъпват на врата и дори да ме плашат, но… Ако те бяха готови да се изправят срещу Хиберн, след като вече бяха водили тази война преди петстотин години…
Погледнах Касиан в очите. И макар и в тях да танцуваше искра, бяха напълно сериозни.
— Ще си помисля.
Можех да се закълна, че усетих трепет на приятна изненада през връзката в ръката ми. Проверих щитовете си — още бяха вдигнати. А спокойното изражение на Рисанд не разкриваше нищо.
Затова му казах ясно и спокойно:
— Приемам предложението ти — да работя с теб. Да заслужа мястото си в двора ти. И да ти помогна в борбата срещу Хиберн.
— Радвам се — отвърна просто Рис. Останалите вдигнаха учудено вежди. Явно не ги беше уведомил за целта на срещата ни. — Защото започваме утре.
— Къде? И как? — изстрелях смаяно аз.
Рис сплете ръце и ги отпусна на масата. Ясно — в плана за вечерта влизаше и още нещо.
— Кралят на Хиберн в действителност се готви за война и е решил да възкреси Юриан.
Юриан — древният воин, чиято душа Амаранта бе пленила в онзи ужасяващ пръстен като наказание за убийството на сестра й. Пръстенът с окото му…
— Глупости — изплю Касиан. — Това е невъзможно.
Амрен беше застинала намясто и Азриел я наблюдаваше внимателно.
„Амаранта е само началото“, беше ми казал веднъж Рис. Още оттогава ли знаеше за плановете на Хиберн? Всички онези месеци В недрата на Планината само прелюдия към върховния хаос ли бяха? Възкресяване на мъртвец. Що за нечиста сила…
Мор простена.
— Защо му е на краля да възкресява точно Юриан? Той беше толкова противен. Постоянно се превъзнасяше.
Възрастта на събеседниците ми изведнъж изпъкна в съзнанието ми, независимо от това, че преди малко я бяхме обсъждали, макар и косвено. Войната — всички те… всички те се бяха сражавали във Войната от преди пет века.
— Точно това се опитвам да разбера — отговори Рисанд. — И как точно възнамерява да го стори.
— Вече несъмнено е чул за Метаморфозата на Фейра — обади се Амрен. — Знае, че е възможно да вдъхне нов живот на мъртвите.
Размърдах се нервно в стола си. Бях очаквала свирепи армии, кървава касапница. Но това…
— За целта е нужно и седемте Велики господари да са съгласни — изтъкна Мор. — Което е изключено. Ще намери друг начин. — Тя присви очи към Рис. — Всички скорошни убийства, кланетата на жрици… Дали имат нещо общо с плановете му?
— Несъмнено. Не исках да ти казвам, докато не се уверя. Но Азриел потвърди, че преди три дни са нападнали паметника в Санграва. Издирват нещо… или са го намерили.
Азриел кимна в отговор на изненадания и поглед и сви извинително рамене.
— Затова… — подхванах аз — затова пръстенът и костта от пръст са изчезнали след смъртта на Амаранта. Но кой… — Устата ми пресъхна. — Така и не хванаха Атора, нали?
— Не — потвърди тихо Рис. — Не го хванаха. — Храната в стомаха ми натежа като олово. Той се обърна към Амрен: — Как е възможно някой да намери око и кост от пръст и да възроди собственика им? И как да го спрем?
Амрен свъси вежди към недокоснатото си вино.
— Вече знаеш къде е отговорът. Отиди в Затвора. Говори с Резбаря.
— Проклятие — обадиха се Мор и Касиан в един глас.
— Дали ти няма да свършиш по-добра работа, Амрен? — подхвърли спокойно Рис.
Бях благодарна, че ни разделя цяла маса, когато Амрен изсъска:
— Няма да стъпя в онзи Затвор, Рисанд, и много добре схващаш защо. Така че върви ти или изпрати някое от кучетата си.
Касиан се ухили, разкривайки белите си, прави зъби — идеални за хапане. Амрен изтрака с нейните в отговор.