— Не мога да заспя — отвърнах, наблюдавайки движението на мускулите му, докато вървеше към банята.
Мъчех се да заспя поне от час, но затворех ли очи, тялото ми сякаш се вцепеняваше, стените започваха да ме притискат. Дори се бях принудила да отворя прозорците, но… При всички случаи се очертаваше дълга нощ.
Отпуснах се върху възглавниците, заслушана в отмерените, експедитивни звуци, издаващи подготовката му за лягане. Имаше си отделна стая, тъй като смяташе, че е важно да разполагам със свое собствено пространство.
Въпреки това спеше при мен всяка нощ. Аз самата още не бях опитвала неговото легло и се чудех дали сватбената ни нощ нямаше да е първата там. Молех се да не се събудя обляна в пот и да не повърна върху чаршафите, без да съзнавам къде се намирам и дали тъмнината около мен не е вечна.
Вероятно заради това още не беше подхващал темата.
Излезе от банята, съблече туниката и ризата си и дойде до леглото, а аз се надигнах на лакти да го видя.
Очите ми веднага попаднаха върху силните му, чевръсти пръсти, които разкопчаваха панталона му.
Тамлин изръмжа одобрително и го свали заедно с бельото, разкривайки гордо мъжеството си. Аз прехапах долната си устна и плъзнах поглед нагоре по мускулестия му торс, по изваяните му гърди и тогава…
— Ела тук — пророни той толкова дрезгаво, че едва го разбрах.
Отметнах завивките, за да му покажа голото си тяло, и той изсъска сладострастно.
Лицето му придоби стръвно изражение, а аз пропълзях през леглото и се изправих на колене върху дюшека. Долепих белите си пръсти с черни спирали до златистата кожа на бузите му и го целунах.
Той не откъсна очи от моите по време на целувката ни, макар че се притиснах още по-близо до него и от гърлото ми се изтръгна тъничък звук, когато докосна корема ми.
Мазолестите му ръце обходиха бедрата ми, талията ми, после се вкопчиха в мен и Тамлин сведе глава да посрещне напълно целувката ми. Само докосна с език устните ми и те се отвориха за него, допуснаха го да нахлуе между тях, да ги жигоса.
Аз простенах и отметнах глава назад, отдавайки му се изцяло. Ръцете му стиснаха кръста ми, после плъзнаха по тялото ми, всяка в различна посока — едната намери задните ми части, а другата се намести помежду ни.
Този момент — този момент, в който бяхме само двамата, без нищо между телата ни…
Езикът му погали небцето ми и той провлачи пръст надолу към сърцевината ми, а аз простенах, извивайки гръб.
— Фейра — пророни той до устните ми и името ми прозвуча като молитва, по-гореща от онези, които Ианта отправяше към Котела в мрачното утро на Зимното слънцестоене.
Отново обходи устата ми с език, прониквайки с пръста си в мен. Бедрата ми се разтресоха, жадни за още, за всичко, което можеше да ми даде, и дълбокият звук в гърдите му отекна в моите, преди да добави и другия си пръст.
Приближих се до него. Във вените ми изпращя светкавица и всичките ми сетива се насочиха към пръстите му, устата му, тялото му, преплетено с моето. Той долепи длан до снопчето нерви между бедрата ми и аз простенах името му, рухвайки напълно.
Отметнах глава назад и загълтах с пълно гърло от хладния нощен въздух, а в следващия момент ръцете му вече ме полагаха нежно и любящо върху леглото.
Той изпъна тялото си над моето, сведе глава към гърдите ми и леко усетих зъбите му върху едното си зърно, преди да задращя с нокти гърба му и да обгърна кръста му с крака, за да се намести между тях. Точно от това имах нужда.
Тамлин спря и застана неподвижно над мен, макар и с разтреперани ръце.
— Моля те — простенах.
Той просто докосна с устни челюстта ми, врата ми, устата ми.
— Тамлин — призовах го аз.
Той хвана едната ми гърда и бръсна с палец зърното й. Аз изревах и той влетя в мен с един мощен порив.
За миг се превърнах в нищо… в никого.
После двамата се сляхме, сърцата ни затуптяха като едно и се заклех пред себе си, че винаги ще е така. Той се отдръпна с няколко сантиметра, сетне мускулите по гърба му се свиха под дланите ми и отново нахлу в мен. И отново. И отново.
Разпадах се на парчета под него, а той шепнеше името ми, повтаряше ми колко ме обича. А когато светкавицата отново проблесна във вените ми, в главата ми, когато простенах мощно, и той достигна своя зенит. Стисках го вълна след треперлива вълна, наслаждавайки се на тежестта му, на кожата му, на силата му.
След това в стаята се възцари само морното ни дишане.
Щом накрая Тамлин се откъсна от мен, свъсих недоволно вежди, но той не отиде надалеч. Опъна се на една страна, отпусна глава върху юмрука си и заописва небрежни кръгове по корема ми, по гърдите ми.