Зад мен, прикрити от магията на Рис, тримата ми спътници чакаха невидими.
Бях им казала, че ще е най-добре първо аз да поговоря със семейството ми. Сама.
Потреперих, замечтана за меката зима на Веларис; чудех се как е възможно да е толкова умерена в сърцето на Севера, но… всичко в Притиан беше странно. Навярно, преди създаването на стената, когато магията се бе носила свободно между земите, разликите в сезоните не са били толкова осезаеми.
Вратата се отвори и усмихнатата, закръглена икономка — госпожа Лоран, спомних си името и — присви очи насреща ми.
— Мога ли да ви… — Думите и заглъхнаха, навярно защото видя по-добре лицето ми.
Ушите и диадемата ми бяха скрити под голямата качулка на пелерината, но аурата
ми, неестественият покой на тялото ми. Тя не отвори вратата по-широко.
— Идвам да видя семейството си — обявих през стегнато гърло.
— Баща ви… отсъства по работа, но сестрите ви…
Тя не помръдваше.
Знаеше. Усещаше, че има нещо различно в мен, нещо странно…
Очите и обходиха пространството зад мен. Нямаше карета, нямаше и кон.
В снега не се виждаха стъпки.
Лицето и пребледня и аз се смъмрих, задето не бях помислила за това…
— Госпожо Лоран?
Нещо се прекърши в гърдите ми, като чух гласа на Илейн от коридора зад нея.
Звучеше все така мила, добродушна и млада, незасегната от Притиан, от онова, което бях принудена да направя, от новата ми същност…
Сторих крачка назад. Не можех да им го причиня. Да им навлека подобно нещо.
Но тогава лицето на Илейн изникна над заобленото рамо на госпожа Лоран.
Толкова красиво — открай време беше най-красива от трите ни. Нежна и прелестна като лятна зора.
Беше точно такава, каквато си я спомнях, каквато си бях наложила да я запомня в онази тъмница, където си повтарях, че ако се проваля, ако допусна Амаранта да мине през стената, тя ще е следващата. Тя щеше да е следващата и ако кралят на Хиберн минеше през стената, ако не намерех Книгата на Диханията.
Златистокестенявата коса на Илейн беше вдигната наполовина, светлата й кадифена кожа руменееше приятно, а очите й, с топъл цвят на разтопен шоколад, ме гледаха смаяно.
След миг плувнаха в сълзи и ги зарониха мълчаливо по разкошните й бузи.
Госпожа Лоран не помръдна нито сантиметър. Щеше да затръшне вратата в лицето ми при най-малкото движение от моя страна.
Илейн вдигна фина ръка към устата си, а тялото й се разтресе от мълчалив вопъл.
— Илейн — пророних дрезгаво.
Откъм голямото стълбище зад тях се чуха стъпки и…
— Госпожо Лоран, направете чай и го донесете в гостната.
Икономката надникна към стълбището, после към Илейн и накрая към мен.
Призрак в снега.
Впи в очите ми поглед, който обещаваше смърт, ако посегнех на някоя от сестрите си, и влезе в къщата, оставяйки ме пред тихо ридаещата Илейн.
Прекрачих прага и вдигнах поглед към стълбището.
Където, вкопчила ръка в парапета, стоеше Неста и ме гледаше така, сякаш бях привидение.
Къщата изглеждаше прекрасно, но ми се струваше някак… недокосната. Някак нова в сравнение с древните, обживявани с любов веларски домове на Рис.
И докато седях пред камината от изсечен мрамор в гостната стая с качулка на главата и протегнати към бумтящия огън ръце, имах чувството… имах чувството, че са пуснали вълк в дома си.
Зъл дух.
Бях израснала твърде много за тези стаи, за крехкия простосмъртен живот, бях твърде покварена и дива и… силна. А се канех да внеса всичко това и в техния свят.
Нямах представа къде са Рис, Касиан и Азриел. Вероятно ме наблюдаваха като сенки от някой ъгъл. Или още бяха навън в снега. Нямаше да се учудя, ако двамата илирианци сега кръжеха около къщата, за да опознаят територията, разширявайки кръговете си, докато не достигнеха селото, порутената ми къщурка и дори гората.
Неста изглеждаше непроменена. Макар и по-възрастна. Ала не в лицето, което си оставаше все така сериозно и смайващо красиво, а… в очите, в поведението.
Сестрите ми седяха на диванчето пред мен и ме гледаха с очакване.
— Къде е татко? — попитах накрая. Не се сещах за по-безобидно начало на разговора ни.
— В Нева — отвърна Неста. Това беше един от най-големите градове на континента. -
На среща с едни търговци от другия край на света. И на съвещание относно заплахата отвъд стената. Предполагам идваш да ни предупредиш именно за нея.