Выбрать главу

В думите й не прозираше нито облекчение, нито любов, не че го очаквах от нея.

Илейн вдигна чашата си с чай.

— Каквато и да е причината за посещението ти, Фейра, много се радваме да те видим. Жива. Мислехме, че си…

Свалих качулката си, преди да е продължила.

Чашата й задрънча в чинийката веднага щом видя ушите ми. Издължените ми, слаби ръце — осезаемо елфическото ми лице.

— Бях мъртва — заявих безцеремонно. — Бях мъртва, но после се преродих… променена.

Илейн остави подрънкващата си чашка върху ниската масичка между нас. Кехлибарена течност плисна през ръба й в малката чинийка.

Неста се понадигна и наклони леко тяло към Илейн. Като преграда помежду ни.

Насочих погледа си към нея и казах:

— Искам да ме изслушате.

И двете ме наблюдаваха с широко отворени очи.

И ме изслушаха.

Разказах им историята си. Разказах им подробно, доколкото можах, за В недрата на Планината. За изпитанията ми. И за Амаранта. Разказах им за смъртта си. И прераждането си.

Последните няколко месеца обаче ми беше по-трудно да опиша с думи.

Затова им споделих за тях накратко.

Но обясних какво трябва да се случи тук заради заплахата от Хиберн. Обясних за какво ни е нужна къщата, какво се изискваше от нас и какво изисквах аз от тях.

Като приключих, те продължиха да ме гледат все така смаяно. Безмълвно.

Накрая Илейн наруши тишината.

— Искаш… искаш да извикаш и други Върховни елфи… тук. И… и кралиците.

Кимнах бавно.

— Намери си друго място — отсече Неста.

Обърнах се към нея, готова за очакваната съпротива.

— Неста, моля те — прошепнах. — Няма друго място, няма къде другаде да отида, без да ме подгонят, да ме нападнат…

— А за нас мислиш ли? Какво ще ни се случи, когато тукашните разберат, че съдействаме на елфите? Ще станем като Децата на благословените. Общественото ни положение, влиянието ни… всичко ще загубим. А сватбата на Илейн…

— Сватба? — изумих се.

Не бях забелязала пръстена с перли и диаманти на ръката й. Халката му от тъмен метал проблясваше на светлината от огъня.

Илейн сведе бледно лице към него.

— След пет месеца — обяви Неста. — Ще я венчаем за сина на знатен лорд. Лорд, отдал целия си живот на борбата с твоята раса.

Твоята раса.

— Затова срещата няма да се състои тук — заяви Неста със сковани рамене. — Няма да допуснем елфи в нашата къща.

— И мен ли вписваш в това число? — попитах тихо.

Мълчанието на Неста беше достатъчен отговор.

— Неста — обади се Илейн.

Голямата ми сестра обърна бавно поглед към нея.

— Неста — повтори Илейн, кършейки ръце. — Ако… ако не помогнем на Фейра, няма да има сватба. Дори укрепленията на лорд Нолан и цялата му войска няма да ме спаси от… от тях. — Неста дори не мигна. Илейн продължи: — Ще пазим срещата в тайна, ще отпратим прислугата. Идва пролет и ще се радват да си отидат по домовете. А ако Фейра трябва да ни посещава само от време на време, ще ни уведомява предварително, за да освобождаваме къщата. Ще си измисляме причини да пускаме прислужниците в почивка. И бездруго татко ще се върне чак лятото. Никой няма да разбере. — Тя сложи ръка върху коляното на Неста, чиято тъмнолилава рокля почти я погълна. — Фейра се е раздавала за нас години наред. Нека и помогнем. Нека помогнем на всички.

В гърлото ми заседна буца, а очите ми горяха.

Неста загледа тъмния пръстен върху бялата ръка на Илейн. Лейди — с тази титла щеше да се окичи скоро. Това рискуваше да загуби.

Погледнах Неста в очите.

— Няма друг начин.

Тя вдигна леко брадичка.

— Ще отпратим прислугата утре.

— Днес — настоях аз. — Нямаме време за губене. Заповядай им да напуснат още сега.

— Аз ще се погрижа — каза Илейн, вдиша дълбоко и изпъна рамене. А после, без да чака отговор от никоя от двете ни, напусна стаята, грациозна като кошута.

Като останахме насаме с Неста, попитах:

— Добър ли е… синът на лорда, за когото ще се омъжва?

— Тя мисли, че е добър. Обича го такъв, какъвто е.

— А ти какво мислиш?

Очите на Неста — моите очи, очите на майка ни — ме погледнаха.

— Баща му изгради каменна стена около владенията им, толкова висока, че дори дърветата не могат да стигнат върха й. Аз смятам, че домът им прилича на затвор.

— Казвала ли си и го?

— Не. Синът, Грейсън, е мило момче. Влюбен е в Илейн толкова, колкото и тя в него. Баща му не харесвам. Интересуват го само парите, които тя може да влее в имението им и в борбата му срещу елфите. Но вече е на възраст. Скоро ще си отиде.