Всичко това беше непознато за тях.
След миг изместиха погледи към крилатите ми спътници, поне към двама от тях. Рис беше прибрал крилете си и вместо бойните си одежди носеше изтънчен черен тоалет.
Сестрите ми се вцепениха при вида на Касиан и Азриел, на мощните им криле, изпънати плътно до исполинските им тела, на оръжията и на съкрушително красивите лица на тримата мъже пред тях.
Илейн, за щастие, не припадна.
А Неста, пак за щастие, не изсъска насреща им. Просто пристъпи не особено деликатно пред Илейн и пъхна юмрук зад семплата си, но елегантна аметистова рокля. Спътниците ми веднага отчетоха движението.
Спрях на поне метър от тях, за да им оставя пространство за дишане в стаята, която внезапно бе лишена от въздух.
— Това са сестрите ми, Неста и Илейн Арчарън — представих ги на тримата мъже.
Не се бях замисляла за фамилното ми име, не го бях използвала от дълги години.
Защото, макар и да бях ловувала за семейството си, макар и да бях пожертвала толкова много за тях, не исках да нося името на баща си — не и докато седеше пред мижавия огън и ни оставяше да гладуваме. Пускаше ме да ходя в гората сама. Спрях да го използвам още в деня, когато убих първия си заек и усетих топлата му кръв по ръцете си — същата като кръвта на двамата елфи, която ги беше белязала с невидимата си татуировка години след това.
Сестрите ми не направиха реверанс. Сърцата им биеха лудо, дори това на Неста, и усещах страха им в устата си…
— Касиан — кимнах наляво. После се обърнах надясно, благодарна, че шепнещите сенки ги нямаше — Азриел. — Накрая завъртях глава назад. — И Рисанд, Велик господар на Двора на Нощта.
Рис също беше смекчил обичайния си облик. Чернотата, която излъчваше, свръхестествената елегантност на движенията му, пулсиращата около него сила. Но само един поглед в осеяните му със звезди виолетови очи беше достатъчен да го отлъчи като необикновен.
Той се поклони на сестрите ми.
— Благодарим ви за гостоприемството и великодушието — каза с топла, макар и леко напрегната усмивка.
Илейн опита да му се усмихне в отговор, но не успя.
Неста просто огледа тримата ми спътници, после обърна очи към мен с думите:
— Готвачката остави вечеря на масата. Предлагам да ядем, преди да е изстинала.
Не изчака съгласието ми, а направо тръгна към масата от полирано черешово дърво и зае челната позиция.
— Приятно ми е да се запознаем — обади се пресипнало Илейн и заситни след нея с шумоляща по паркета рокля от кобалтова коприна.
Тръгнахме подир тях. Касиан се мръщеше, Рис вървеше с вдигнати вежди, а Азриел изглеждаше по-склонен да се скрие в най-близкия ъгъл, отколкото да води предстоящия разговор.
Неста ни чакаше на централното си място на масата — кралица, готова да обяви началото на официален прием. Илейн трепереше в тапицирания резбован стол от лявата й страна.
Направих услуга на всички, като заех мястото отдясно на Неста. Касиан седна до Илейн, която стисна вилицата си така, сякаш се канеше да я използва срещу него. Рис се настани до мен, а Азриел — до него. По лицето му изплува бледа усмивка, когато видя побелелите пръсти на Илейн върху вилицата, но не каза нищо, а и той като Касиан се съсредоточи върху наместването на крилете си в човешки стол. Проклятие. Трябваше да се досетя. Но не ми се вярваше да останат доволни, ако на този етап им донесях табуретки.
Въздъхнах през нос и махнах похлупаците на чиниите и касеролите пред нас. Задушена сьомга с копър и лимон от парника, картофено пюре, печено пиле с цвекло и ряпа от мазето, дивеч с яйца и праз. Сезонна храна — каквото им беше останало в края на зимата.
Сипах си в чинията заедно с всички около масата и тропането на порцелан и прибори изпълни тишината в трапезарията. Сложих хапка в устата си и едва сдържах гримасата си.
Едно време храната на тази маса ми се струваше вкусна и ароматна.
Сега я усещах като пепел върху езика си.
Рис хапваше от пилето си без колебание. Касиан и Азриел лапаха, като че ли не бяха помирисвали храна от месеци. Може би воините я възприемаха като източник на сила и не обръщаха особено внимание на вкуса й.
Усетих, че Неста ме наблюдава.
— Нещо не е наред с ястията ли? — попита равнодушно сестра ми.
Насилих се да сложа още хапка в устата си и задъвках мъчително.