— Не.
Преглътнах и отпих щедра глътка вода.
— Значи, вече не можеш да ядеш нормална храна… а може би е твърде проста за теб? — Въпрос и предизвикателство.
Вилицата на Рис издрънча върху чинията му. Илейн издаде тихичък, тревожен звук.
Независимо от това, че Неста ми предостави къщата, че беше опитала да мине през стената заради мен и помежду ни съществуваше крехко примирие, тонът на гласа й, погнусата и неодобрението в него…
Разперих ръка върху масата.
— Мога да ям, да пия, да се чукам и да се бия също като преди. Даже по-добре.
Касиан се задави с вода. Азриел се размърда в стола си, готов да скочи помежду ни, ако се наложи.
Неста се изсмя гърлено.
Но аз вкусвах огън, чувах го как бушува във вените ми и…
Нещо подръпна сляпо, отривисто онази нишка в мен, обля ме хладна тъмнина и погаси пламналите ми нерви…
Веднага понечих да вдигна щитовете си. Но ги намерих непокътнати, в готовност.
Рис дори не ме погледна, преди да каже спокойно на Неста:
— Ако някога посетите Притиан, ще разберете защо вкусът на храната ви ни се струва различен.
Неста го изгледа високомерно.
— Нямам никакво намерение да стъпвам в земите ви, затова ще трябва да повярвам на думите ви.
— Неста, моля те — пророни Илейн.
Касиан преценяваше Неста с будния взор на воин, намерил нов, интригуващ противник.
В следващия момент Неста обърна очи към него, усетила погледа му и неговото послание. Пресвета Майко!
— Нещо интересно ли видя? — озъби му се сестра ми.
Касиан повдигна вежди, по лицето му не беше останала особено много шеговитост.
— Просто жена, позволила на по-малката си сестра да рискува живота си всеки ден в гората, без да си мръдне пръста. Позволила на четиринайсетгодишно дете да се доближава толкова до стената. — Бузите ми се нагорещиха и отворих уста. Макар че не знаех какво искам да кажа. — Сестра ти умря… умря, за да спаси народа ми. И е готова да стори същото, за да ви предпази от война. Затова не очаквай от мен да си мълча, докато я хулиш заради избор, който някой друг е направил вместо нея, и междувременно обиждаш моя народ.
Неста дори не мигна, оглеждайки красивите му черти, мускулестото му тяло. После се обърна към мен. Сякаш не беше казал нищо.
Лицето на Касиан придоби зверска гримаса. На вълк, дебнещ кошута… оказала се пума в кошутска кожа.
Илейн също забеляза промяната и побърза да надигне треперлив глас:
— Просто… просто е доста трудно да… го преглътнем. — Осъзнах, че тъмният метал на пръстена и е желязо. Колкото и да им бях повтаряла, че желязото е безполезно.
Дар от семейството на бъдещия й съпруг, отявлени врагове на елфите. Илейн отправи умолителен поглед към Рис, после и към Азриел. Лицето й, мирисът й бяха пропити със смъртен страх. — Така сме отгледани. От детинство слушаме истории за това как елфите търсели пролуки в стената, за да ни наранят. Собствената ни съседка, Клер Бедор, беше отвлечена, а семейството й избито…
Голо тяло, приковано към стена. Потрошено. Мъртво. Оставено така месеци наред.
Рис се взираше в чинията си. Не помръдваше. Не мигваше дори.
Той беше дал на Амаранта името на Клер, дал й го беше, макар и да знаеше, че съм го излъгала.
— Всичко това е много объркващо — обясни Илейн.
— Представям си — обади се Азриел.
Касиан му стрелна кръвнишки поглед. Но той наблюдаваше сестра ми с вежлива, топла усмивка на лице. Раменете й се поотпуснаха леко. Зачудих се дали шпионинът на Рис не се сдобиваше с информация повече чрез първокласни обноски, отколкото чрез хитрост и сенки.
Илейн поизправи гръб и отново се обърна към Касиан.
— А що се отнася до ловуването на Фейра през онези години, не можем да виним само Неста. Бяхме уплашени, не знаехме нищо за живота, а току-що ни бяха отнели всичко, затова постъпихме несправедливо с нея. И двете.
Неста не коментира, изопнала гръб като дъска.
Рис ми хвърли предупредителен поглед и аз сграбчих ръката й, за да обърне очи към мен.
— Може ли просто… да започнем отново?
Почти вкусвах гордостта й — как се гърчеше из вените й, лаеше й да не скланя.
Касиан, проклетникът, й се ухили предизвикателно.
— Така да бъде — изсъска Неста и продължи да яде.
Касиан наблюдаваше изкъсо всяка нейна хапка, всяко движение на гърлото й.
Насилих се да опразня собствената си чиния, съзнавайки, че Неста пък наблюдава мен.
Илейн се обърна към Азриел, единствените двама цивилизовани събеседници на масата.
— Наистина ли можете да летите?