Той остави вилицата си и примигна насреща й. Дори ми се стори леко притеснен.
— Да. С Касиан принадлежим към раса елфи, наречени илирианци. Родени сме с песента на вятъра във вените.
— Колко красиво — коментира тя. — Но не е ли… страшно? Да летиш толкова нависоко?
— Понякога — отвърна Азриел. Касиан откъсна безмилостното си внимание от Неста, колкото да кимне утвърдително. — Ако попаднеш в буря, ако въздушното течение изчезне. Но ни обучават толкова стриктно, че още от пеленачета не знаем какво е страх от височини.
Азриел обаче бяха започнали да обучават доста след това. „Ще свикнеш с местоименията“, беше ме уверил по-рано. Колко ли често му се налагаше да си го напомня? Дали „ние“, „нашите“ и „нас“ му бяха толкова чужди думи, колкото и на мен?
— Приличаш на Върховен елф — намеси се Неста с глас, подобен на наточено острие. — Но не си?
— Само Върховните елфи, които приличат на тях — провлачи Касиан, махвайки с ръка към мен и Рис, — са Върховни елфи. Всички останали, всички, отличаващи се от тях, сме така наречените „нисши“ елфи.
— Терминът се използва за улеснение — обади се най-сетне Рисанд, — но произтича от дълга, кървава история на несправедливости. Много нисши елфи го ненавиждат и роптаят, настоявайки всички да се обединим под едно наименование.
— И с право — потвърди Касиан и отпи глътка вода.
Неста погледна към мен.
— Но ти не беше Върховен елф, не и по рождение. Как наричат такива като теб?
Не можех да преценя дали коментарът й бе нападка, или не.
— Фейра е такава, каквато избере да бъде — обясни Рис.
Неста плъзна поглед по всички ни, а накрая вдигна очи към диадемата ми.
— Напишете писмото до кралиците още тази вечер. Утре двете с Илейн ще отидем до селото да го предадем. Ако кралиците се съгласят да дойдат — добави тя, хвърляйки мразовит поглед към Касиан, — пригответе се за много по-дълбоки от нашите предразсъдъци. А междувременно помислете как възнамерявате да измъкнете всички ни от тази каша, ако нещата се объркат.
— Ще го имаме предвид — отвърна галантно Рис.
Неста продължи, демонстрирайки съвършено безразличие към всеки от нас.
— Предполагам, че имате намерение да нощувате тук?
Рис надникна към мен с безмълвен въпрос в очите. Лесно можехме да си тръгнем — мъжете спокойно щяха да намерят пътя до дома и по тъмно, но… Но се очертаваше съвсем скоро светът да отиде по дяволите. Затова отвърнах:
— Ако не ви затрудняваме. Ще си тръгнем утре след закуска.
Неста не се усмихна, но Илейн засия.
— Чудесно. Мисля, че има няколко готови стаи за гости.
— Ще ни трябват само две — прекъсна я тихо Рис. — Съседни, с по две легла всяка.
Свъсих вежди насреща му.
— Магията е различна от тази страна на стената — обясни Рис. — Щитовете ни, сетивата ни може да не работят нормално. Не искам да рискуваме. Особено в къщата на жена, чийто годеник й е дал железен годежен пръстен.
Илейн се изчерви леко.
— Стаите… стаите с по две легла не са съседни — пророни тя.
Въздъхнах.
— Ще направим разместване. Няма нищо. Този тук — добавих със злобен поглед към Рис — е кисел, защото е стар и отдавна трябваше да си е легнал.
Рис се засмя, гневът на Касиан се поразсея достатъчно, че да се ухили, а Илейн, приела спокойствието на Азриел като доказателство, че положението няма да се влоши рязко, също се усмихна.
Неста просто стана на крака, непоклатима като стоманена колона, и заяви:
— Ако сте се нахранили, вечерята приключи.
Никой не възрази.
Рис се зае да съставя писмото, докато Касиан и Азриел постоянно се обаждаха с поправки, ето защо чак към полунощ разполагахме с текст, който всички смятахме за достатъчно впечатляващ, дружелюбен и заплашителен.
Още часове преди това сестрите ми отидоха да измият чиниите и се оттеглиха в стаите си, споменавайки къде можем да намерим нашите.
Касиан и Азриел щяха да се настанят в едната, а ние с Рис в другата.
Когато Великият господар затвори вратата след нас, аз се намръщих при вида на голямата спалня. Щеше да събере и двама ни, но нямах намерение да спя в едно легло с него.
— Няма да…
Върху килима изтропа дърво и до вратата се появи малък креват. Рис се пльосна отгоре му и се зае да събува ботушите си.
— Неста е прекрасна, между другото.
— Просто е… особнячка. — По-мило нещо не можех да кажа за нея.
— От векове никой не беше влизал под кожата на Касиан толкова лесно. Жалко, че са готови да се хванат за гушите.