Една част от мен изтръпна при мисълта за хаоса, който двамата щяха да предизвикат, ако оставеха препирните.
— А Илейн — продължи Рис с въздишка, докато събуваше втория си ботуш — не бива да се омъжва за сина на онзи лорд поради десетки причини, най-малката от които е, че няма да те поканят на сватбата. Макар че това май е за добро.
— Много смешно — изсъсках аз.
— Поне няма да ти се налага да изпращаш подарък. Едва ли свекърът и ще благоволи да го приеме.
— Как смееш да се подиграваш на сестрите ми, при положение че собствените ти приятели живеят в не по-малка мелодрама. — Той вдигна въпросително вежди. Аз изсумтях. — О, да разбирам, че не си забелязал какви погледи хвърля Азриел на Мор? И как го гледа тя самата, как го защитава? И как двамата непрекъснато поставят Касиан като преграда помежду си?
Рис впери очи в мен.
— Съветвам те да запазиш тези наблюдения за себе си.
— Да не ме имаш за някоя интригантка? Животът ми е достатъчно оплетен. Защо да разпръсквам нещастие и към околните?
— Толкова нещастна ли се чувстваш наистина? — Внимателен въпрос.
— Не знам. Всичко се случва толкова бързо, че вече не съм наясно как се чувствам. — По-откровено не му бях отговаряла от доста време.
— Хммм. Струва ми се, че като се приберем у дома, ще ти дам един почивен ден.
— Колко съобразително от ваша страна, милорд.
Той изсумтя, разкопчавайки жакета си, а аз осъзнах, че стоя с дрехи и нямам какво да облека за спане.
Рис щракна с пръсти и пижамата ми — заедно с оскъдно бельо — се появи на леглото до мен.
— Не можех да реша коя дантелена дреболия предпочитам да облечеш, затова ти донесох няколко.
— Прасе — отвърнах, грабнах дрехите и тръгнах към банята.
Като излязох, стаята беше топла, Рис лежеше в леглото, появило се от незнайно къде, и единствената светлина идваше от живите въглени в камината. Дори чаршафите бяха затоплени, като се пъхнах между тях.
— Благодаря ти, че си стоплил леглото — прошепнах в полумрака.
Той лежеше с гръб към мен, но го чух ясно, като каза:
— Амаранта не ми благодари нито веднъж за това.
Топлината се изцеди от тялото ми.
— Не умря в достатъчно страдания.
Далеч не, като се имаше предвид какво бе причинила на мен, на него, на Клер, на още толкова много хора.
Рис не отвърна. Вместо това призна:
— Не вярвах да устискам цялата вечеря.
— Защо?
Беше ми се сторил доста… спокоен. Сдържан.
— Сестрите ти са добронамерени, или поне едната. Но като ги видях на онази маса… не очаквах истината да ме връхлети толкова жестоко. Колко си била млада. Как не са те защитили.
— Справях се добре.
— Благодарни сме им, задето ни допуснаха в къщата си — продължи тихо той, — но едва ли скоро ще успея да ги погледна без желанието да изкрещя в лицата им.
— Една част от мен разсъждава по същия начин — признах си аз, сгушвайки се в завивките, — но ако не бях тръгнала на лов, ако не ме бяха пуснали сама… Ти още щеше да си роб. И Амаранта вероятно щеше да подготвя армиите си за набег по земите ни.
Мълчание. После:
— Искам да знаеш, че ще получаваш заплата за всичко това.
— Не е нужно.
Макар и… макар и да нямах свои собствени пари.
— Всеки член от свитата ми получава заплата. Вече имаш банкова сметка във Веларис, където ще постъпват парите ти. Освен това имам уговорка с повечето магазини в града. Така че, ако не разполагаш с достатъчно средства, докато пазаруваш, можеш да запишеш покупката си на моята сметка.
— Добре, но… нямаше нужда. — Преглътнах сухо. — И колко ми плащаш на месец?
— Същата сума като на останалите. — Несъмнено щедра… вероятно твърде щедра. Той попита внезапно: — Кога е рожденият ти ден?
— Вече има ли смисъл да си броя годините? — Той не отвърна, изчаквайки отговора ми. — Навръх Зимното слънцестоене е.
Рис се замисли.
— То беше преди няколко месеца.
— Мммхммм.
— Но ти не… не съм те видял да празнуваш.
През връзката, през незащитеното ми, объркано съзнание.
— Не казах на никого. Не исках да организират тържество и за мен покрай всички останали. Пък и рождените дни вече ми се струват безсмислени.
Той се умълча за дълго време.
— Наистина ли си родена навръх Зимното слънцестоене?
— Толкова странно ли ти се вижда? Майка ми твърдеше, че съм такава особнячка, понеже съм се родила в най-дългата нощ от годината. Веднъж реши да отпразнуваме рождения ми ден по друго време, но следващия път забрави. Явно е имала да планира по-ползотворно тържество.