– Човек – каза той с глас, който беше едновременно един и много, стар и млад, красив и кошмарен. Стомахът ми се обърна. – Ти ли заложи този хитър, ловък капан?
– Сюриел ли си? – повторих аз въпроса си едва чуто.
– Такъв съм.
Щрак, щрак – по едно изщракване за всяка дума.
– Тогава този капан е за теб – успях да продумам. Бягай, бягай, бягай.
Създанието седеше на земята, босите му загрубели крака бяха стегнати в двойно усуканата примка.
– Не съм виждал смъртна жена от цяла вечност. Ела по-близо, за да мога да зърна тази, която ме хвана.
Нищо подобно не направих.
Сюриелът се засмя. От хрипливия звук ме побиха тръпки.
– И кой от братята ми предаде тайната ми на човек?
– Никой. Майка ми ми е разказвала истории за такива като теб.
– Лъжи... подушвам лъжите на езика ти.
Съществото пак задуши въздуха, а пръстите му отново защракаха. После наклони глава настрани, рязко, внезапно движение, от което булото се люшна в същата посока.
– Какво иска смъртната жена от сюриела?
– Ти ми кажи – казах тихо.
То отново се изсмя.
– Нима ме изпитваш? Глупаво, безполезно изпитание, защото щом се осмели да ме хванеш, нуждата ти от знание трябва да е много голяма.
Замълчах и създанието се ухили с устата си без устни, разкривайки огромните си почернели зъби.
– Задай ми въпросите си, човеко, и после ме освободи.
Преглътнах с усилие.
– Наистина ли... наистина ли няма начин да се прибера у дома?
– Не, освен ако не търсиш начин да бъдеш убита заедно със семейството си. Трябва да останеш тук.
И последната частица надежда, в която се бях вкопчила, и последното късче оптимизъм, което се насилвах да поддържам, повехна и се разпадна. Но това не променяше нищо. Преди караницата с Тамлин тази сутрин дори не се замислих да разпитвам за това сюриела. Може би дойдох тук само от злоба. Е... добре, щом така и така съм вече тук и рискувам живота си, поне мога да науча нещо.
– Какво знаеш за Тамлин?
– Питай по-конкретно, човеко, по-конкретно. Защото знам доста неща за Великия господар на Двора на Пролетта.
Земята се огъна под краката ми.
– Тамлин е... Тамлин е Велик господар?
Щрак-щрак-щрак.
– Не знаеше ли?! Интересно.
Тамлин не беше просто собственик на имение, а... а Велик господар на една от седемте елфически територии. Велик господар на Притиан.
– Не знаеше ли, че се намираш в Двора на Пролетта, човеко?
– Да... да, това вече го знам.
Сюриелът се намести по-удобно на земята.
– Пролет, Лято, Есен, Зима, Утро, Ден и Нощ – изброи той, сякаш не чу отговора ми. – Седемте двора на Притиан, всеки управляван от Велик господар, до един смъртоносни по свой собствен начин. Те не просто са силни, те са самата сила.
Значи затова Тамлин може да се изправи срещу Боге и да оживее. Защото е Велик господар.
Потиснах страха си.
– Всички в Двора на Пролетта са принудени да носят маски, но не и ти – започнах предпазливо. – Не си ли част от Двора?
– Аз не съм част от никой двор, човеко. По-стар съм от Великите господари, по-стар съм от Притиан, по-стар съм от костите на този свят.
Люсиен определено е надценил способностите ми.
– Какво може да се направи с болестта, която върлува из Притиан и краде и променя магията? Откъде е дошла?
– Стой с Великия господар, човеко – каза сюриелът. – Това е единственото, което можеш да направиш. С него ще бъдеш в безопасност. Не се намесвай. Не търси отговори на въпросите си от днес нататък, иначе ще те погълне сянката, надвиснала над Притиан. Той ще те пази от нея, затова стой близо до него и всичко ще се оправи.
Това не беше точно отговор на въпроса ми. Повторих:
– Откъде е дошла болестта?
Млечнобелите очи се присвиха.
– Великият господар не знае, че си дошла тук, нали? Той не знае, че смъртната му жена е дошла да хване сюриел, защото той не може да ù даде отговорите, които тя търси. Но вече е прекалено късно, човеко – и за Великия господар, и за теб, а може би и за твоето царство...
Въпреки всичко, което каза, въпреки заповедта да спра да задавам въпроси и да остана с Тамлин, единствено смъртната му жена отекна в съзнанието ми. Стиснах зъби.
Сюриелът продължи:
– Отвъд бурното западно море лежи още едно елфическо царство на име Хиберн, под властта на зъл и могъщ крал. Да, крал – повтори той, когато вдигнах вежда. – Не Велик господар. Неговата територия не е разделена на дворове. В земите си той е единствената власт. В това кралство вече няма хора, макар че тронът му е направен от техните кости.