Тамлин ме сграбчи за китката и ме задърпа надолу по хълма. Мазолите му леко драскаха кожата ми. Пусна ме, за да прескочи с лекота един огромен корен, а после продължи с все така лека стъпка към езерцето. Аз стиснах зъби и се запрепъвах след него.
Той приклекна до езерцето и загреба с шепа от течността. После изви длан и я остави да изтече.
– Погледни.
Сребристата течност, която изтече от ръката му, направи кръгчета в езерцето, всяко сияещо в множество цветове и...
– Това прилича на звездна светлина – прошепнах аз.
Той изсумтя весело и отново напълни и изпразни шепата си. Аз гледах втренчено многоцветната вода.
– Това е звездна светлина.
– Невъзможно – казах аз, борейки се с порива да пристъпя към водата.
– Това е Притиан. Според собствените ви легенди тук няма нищо невъзможно.
– Но как? – попитах, неспособна да откъсна очи от езерото – сребристо, но и синьо, и червено, и розово, и жълто, всякакви цветове, проблясващи под повърхността толкова красиво...
– Не знам. Не съм питал и никой не ми е обяснявал.
Аз продължих да зяпам езерото, докато той не се засмя, с което ме разсея. Когато погледнах към него, видях, че си разкопчава туниката.
– Скачай – каза той. В очите му танцуваше покана.
Да плувам. Без дрехи, сама. С Велик господар на притиански двор. Поклатих глава и отстъпих крачка назад. Пръстите му замряха над второто копче на туниката.
– Не искаш ли да усетиш какво е?
Не знаех какво има предвид: Да плувам в звездната светлина, или да плувам с него.
– Аз... не.
– Добре.
Той продължи с копчетата и после свали туниката. Под нея имаше само гладка, златиста кожа.
– Защо тук? – попитах и с усилие откъснах погледа си от гърдите му.
– Беше любимото ми място, когато бях малък.
– Което е било кога? – не се въздържах.
Той ми хвърли кратък поглед.
– Много отдавна.
Каза го толкова тихо, че пристъпих от крак на крак. Трябва наистина да е било отдавна, щом е бил дете по време на войната.
Е, вече започнах с въпросите, така че се престраших да задам още един.
– Люсиен добре ли е? След снощи, имам предвид.
Изглеждаше сякаш се е върнал към обичайното си саркастично, непочтително поведение, но пък беше повърнал при вида на умиращия елф.
– Той... не реагира много добре.
Тамлин сви рамене, но гласът му беше мек, когато каза:
– Люсиен... Люсиен е преживял неща, заради които случката от снощи му се отрази... зле. Не са само белегът и окото, макар да се обзалагам, че снощната случка е върнала и спомените за тях.
Тамлин потърка врата си и после вдигна очи към мен. В очите му, в стиснатата челюст прозираше древен, огромен товар.
– Люсиен е най-малкият син на Великия господар на Двора на Есента.
Изправих гръб.
– Има шестима по-големи братя. Дворът на Есента е... жестоко място. Красиво е, но братята му гледат един на друг единствено като на конкуренти, понеже най-силният от тях ще наследи престола, не най-големият. В цял Притиан е същото, във всеки двор. Люсиен никога не го е било грижа за властта, така че не очакваше той да стане Велик господар. Затова прекара младостта си, вършейки неща, които синът на един Велик господар вероятно не бива да върши. Обикаляше останалите дворове, сприятеляваше се със синовете на другите Велики господари – в очите на Тамлин проблесна пламъче при тези думи. – Освен това се събираше с женски елфи, които бяха далеч от аристокрацията на Двора на Есента.
Тамлин млъкна за момент и почти усетих тъгата му, когато продължи:
– Люсиен се влюби в една жена елф, която баща му смяташе за напълно неподходяща за негов наследник. Люсиен му каза, че не го интересува дали тя е Върховен елф, или не, сигурен е, че това е зовът на душата и съчетанието им е близо, той ще се ожени за нея и ще напусне двора на баща си и кроежите на братята си.
Въздъхна тежко.
– Баща му я уби. Екзекутира я пред очите на Люсиен, докато братята му го държаха и го накараха да гледа.
Стомахът ми се обърна и сложих ръка на гърдите си. Не можех да си представя какво е усещането при такава загуба.
– Люсиен си тръгна. Прокле баща си, отказа се от титлата и от Двора на Есента и си тръгна. Без титла на наследник, която да го защитава, братята му решиха да елиминират един от претендентите за короната на Велик господар. Трима от тях тръгнаха след него. Само един се върна.