От едната страна на огъня, който доближих, стояха тъпанджиите, но всички елфи се стичаха към вдлъбнатината между два близки хълма. Завързах кобилата за един самотен чинар, кацнал на малко възвишение, и последвах потока от елфи, все така заслушана в ритъма на тъпаните, който отекваше в земята и в краката ми. Никой не ми обръщаше внимание.
Почти се подхлъзнах, докато слизах към мястото между хълмовете. В единия му край зееше отвор на пещера. Беше украсен с цветя, клонки и листа, а отвъд украсата успях да зърна покрит с животински кожи проход. Вътрешността на пещерата оставаше скрита от погледите, тъй като проходът завиваше, но в стените се отразяваха пламъци.
Каквото и да ставаше или щеше да стане в пещерата поглъщаше цялото внимание на насъбралите се елфи, които се разделиха на две, оформяйки шпалир, водещ към входа. Пътеката, покрай която се редяха, се виеше между двата хълма, а елфите се полюшваха на място в ритъма на тъпаните, който отекваше в стомаха ми.
Погледах ги как се движат, после пристъпих от крак на крак. Това ли ми беше забранено да гледам? Изглеждаше съвсем невинно. Огледах мястото, осветено от пламъците на огъня, и се опитах да пробия с поглед булото на пушека и нощта. Не видях нищо интересно и никой от маскираните елфи не ми обърна внимание. Стояха покрай пътеката и всяка минута към тях се присъединяваха нови и нови попълнения. Нещо определено щеше да се случи – Големият ритуал, каквото и да представлява.
Проправих си път обратно към върха на хълма, застанах край огъня, близо до групичка дървета, и се загледах в елфите наоколо. Тъкмо събирах смелост да попитам един нисш елф – от прислугата, с птича маска като Алис, който минаваше наблизо, какъв е този ритуал, когато някой ме сграбчи за ръката и ме завъртя.
Премигнах срещу трима непознати и онемях пред острите черти на лицата им, нескрити под маски. Приличаха на Върховни елфи, но имаше нещо особено в тях – изглеждаха по-високи и по-стройни от Тамлин и Люсиен, а черните им, бездънни очи излъчваха нещо жестоко. Нисши елфи, значи.
Онзи, който ме хвана за ръката, ми се усмихна отвисоко, разкривайки леко заострени зъби.
– Човешка жена – измърмори той и ме огледа. – Отдавна не сме виждали такава като теб.
Опитах се да си издърпам ръката, но той ме стискаше здраво за лакътя.
– Какво искате? – попитах, като се постарах да звуча спокойно и хладно.
Двамата елфи, застанали от двете ми страни, се усмихнаха и един от тях ме хвана за другата ръка точно когато посягах за ножа.
– Просто да се позабавляваме в Огнената нощ – каза единият и протегна бледа, твърде дълга ръка, за да отметне кичур коса, паднал върху лицето ми. Аз се дръпнах, за да не му позволя да ме докосне, но той ме държеше здраво. Никой от елфите около огъня не реагира, никой дори не погледна към нас.
Ако извиках за помощ, щеше ли някой да отговори? Дали Тамлин ще отговори? Едва ли щях отново да извадя подобен късмет – най-вероятно бях изразходвала целия отреден ми късмет при схватката с нагите.
Отново си дръпнах ръката, този път по-силно. Те ме стиснаха още по-здраво, докато ме заболя, и нямаше никакъв начин да стигна до ножовете си. Тримата се скупчиха около мен, с което ме скриха от околните. Огледах се в търсене на съюзник. Сега виждах повече елфи без маски. Тримата, които ме държаха, се засмяха – нисък, съскащ звук, който ме обгърна. Не си давах сметка колко далече от всички останали съм застанала, колко близо съм до гората.
– Пуснете ме – казах, по-високо и по-гневно, отколкото мислех, че мога, предвид треперенето в краката си.
– Доста смело изказване от човек в нощта на Каланмаи – каза онзи, който държеше лявата ми ръка. Пламъците на огъня не се отразяваха в очите му. Сякаш поглъщаха светлината. Сетих се за нагите, чиято отблъскваща външност олицетворяваше гнилата им същност. Тези три красиви, неземни лица около мен ми се струваха много по-зловещи.
– Щом ритуалът е изпълнен, ще се позабавляваме, нали? Какъв късмет, какъв чудесен късмет да попаднем на човешка жена тук.
Озъбих му се.
– Свалете си ръцете от мен – казах аз още по-високо – всеки можеше да ме чуе.
Единият прокара ръка по тялото ми. Костеливите му пръсти опипаха ребрата ми, хълбоците. Опитах се да отскоча, но така само се опрях в онзи, който стоеше зад мен. Той усука косата ми около пръстите си и ме дръпна още по-близо. Никой не погледна към нас, никой не забеляза.