– Отиваш ли някъде? – попита той. Гласът му не беше изцяло от този свят.
Потиснах тръпката, която се надигна в мен.
– Излязох да хапна нещо – казах аз. С болезнена яснота усещах всяко свое движение, всеки дъх, който си поемах, докато се приближавах към него.
Голите му гърди бяха нашарени с фигури, изрисувани с тъмносиня боя, и от размазаните петна получих доста ясна представа къде са го докосвали. Опитах се да не обръщам внимание на факта, че рисунките продължават и под пъпа му.
Щях да го подмина, но той ме сграбчи толкова бързо, че не видях нищо, усетих само как ме притисна към стената. Бисквитата падна от ръката ми, когато той улови китките ми.
– Подуших те – промълви той, а изрисуваните му гърди се повдигаха и спускаха толкова близо до моите. – Потърсих те, но теб те нямаше.
Вонеше на магия. Когато го погледнах в очите, там блещукаха остатъци от свръхестествена мощ. Нямаше доброта, нямаше суховат хумор и предпазлив укор. Тамлин, какъвто го познавах, бе изчезнал.
– Пусни ме – казах с възможно най-спокоен тон. Ноктите му изскочиха и се впиха в дървото над ръцете ми. Все още беше под влиянието на магията, беше подивял.
– Ти ме подлудяваш – изръмжа той и звукът отекна в шията ми и се плъзна към гърдите ми, които се напрегнаха болезнено. – Търсих те, а теб те нямаше. Когато не те намерих – той доближи лицето си до моето, диханията ни се смесиха, – се наложи да избера друга.
Не можех да избягам. Дори не съм съвсем сигурна, че искам да бягам.
– Тя ме помоли да не съм нежен – изсъска той, а зъбите му заблестяха на лунната светлина. Доближи устни до ухото ми. – С теб обаче щях да съм нежен.
Аз потреперих и затворих очи. Всеки сантиметър от тялото ми се изопна, докато думите му отекваха в мен.
– Щях да те накарам да стенеш и да повтаряш името ми през цялото време. А това време щеше да е много, много дълго, Фейра.
Произнесе името ми като милувка, горещият му дъх погъделичка ухото ми. Неволно извих гръб.
Той откъсна ноктите си от стената, а на мен ми се подкосиха коленете, щом ме пусна. Подпрях се на стената, за да не се свлека на пода, за да не го сграбча – да го ударя или да го прегърна, не знаех. Отворих очи. Той все още се усмихваше. Усмивка на звяр.
– Защо са ми остатъците от нечие чуждо пиршество? – попитах и се опитах да го отблъсна. Той ме сграбчи за ръцете и ме захапа за шията.
Извиках, когато зъбите му стиснаха нежното място, където шията ми се съединяваше с рамото. Не можех да се движа, не можех да мисля. Светът се сви и се изпълни с усещането от устните и зъбите му върху кожата ми. Не я пронизаха, хапеше ме, за да не ме остави да избягам. От натиска на тялото му върху моето – едновременно твърдо и меко, пред очите ми се спусна червена пелена, в която проблесна светкавица и аз притиснах хълбоци към неговите. Трябваше да го мразя, да го мразя заради този глупав ритуал, заради жената, с която е бил тази нощ...
Зъбите му пуснаха кожата ми, а езикът му помилва белега. Не помръдна. Продължи да се притиска към мен и да целува шията ми. Съвсем съзнателно, лениво, сякаш маркираше територията си. Между краката ми пулсираше непоносима топлина, докато тялото му се търкаше в моето, до всяко чувствително място, възпламенено до болка. От устните ми се откъсна стон.
Той се дръпна. Въздухът, който облъхна освободената ми от него кожа, ми се стори вледеняващ. Дишах тежко, а той се взираше в мен.
– Никога повече не престъпвай заповедите ми – каза той с мъркащ глас, който отекна из всяко кътче на тялото ми, събуди го и веднага го накара да се предаде.
После обмислих думите му и изпънах рамене. Той ми се ухили пак по онзи див начин и в следващия момент ръката ми рязко се съедини с лицето му.
– Не ми казвай какво да правя – изсъсках. Дланта ми пареше. – И не ме хапи като някакъв побеснял звяр.
Той се изсмя с горчивина. На лунната светлина очите му имаха цвета на листа в дълбока сянка. Исках повече. Исках твърдото му тяло да се притисне в моето. Исках да усетя устните, зъбите и езика му върху голата си кожа, по гърдите си, между краката си. Навсякъде, исках го навсякъде, давех се в тази нужда.
Ноздрите му потрепнаха, когато ме подуши – подуши всяка пареща, подлудяваща мисъл, която пулсираше в тялото ми, в сетивата ми. Издиша рязко.
После изръмжа – тих, разочарован и едновременно с това гневен звук, и се отдалечи.
22.
Когато се събудих, слънцето се издигаше високо в небето. Цяла нощ се мятах в леглото, чувствах се празна и всичко ме болеше.
Прислужниците си отспиваха след снощния празник, затова сама си приготвих ваната и полежах доста дълго в нея. Колкото и да се опитвах да забравя усещането от устните на Тамлин върху шията ми, в момента там имах огромна синина. След като се изкъпах, се облякох и седнах пред тоалетката да си сплета косата.