Не знам къде отидох, след като вторачено гледах главата – с уста раззината в писък, с изскочили кафяви очи, с изпочупени, окървавени зъби. Нямаше маска, значи не беше от Двора на Пролетта. Не забелязах никакъв друг отличителен знак.
Кръвта му изглеждаше толкова ярка на фона на сивия камък, а устата зееше направо неприлично. Отстъпих крачка назад и се блъснах в нещо твърдо и топло.
Извъртях се, вдигнала инстинктивно ръце пред себе си, но гласът на Тамлин каза:
– Аз съм.
Замръзнах. До него стоеше Люсиен, пребледнял и суров.
– Не е от Двора на Есента – каза Люсиен. – Не го познавам.
Тамлин сложи ръка на рамото ми, когато се обърнах отново към главата.
– И аз не го познавам – каза той. Думите му бяха подчертани от ниско, зловещо ръмжене, но от ръката на рамото ми не се показаха нокти. Въпреки това ме стисна за момент, когато Люсиен пристъпи в плиткия басейн на фонтана, където стоеше статуята. Продължи да върви, докато не се озова под ужасяващата глава и вдигна очи, за да я огледа.
– Има клеймо зад ухото – каза той и изруга. – Планина и три звезди.
– Двора на Нощта – каза Тамлин съвсем тихо.
Дворът на нощта, най-северната територия в Притиан, ако си спомнях вярно картата на стенописа. Земя на мрак и звездна светлина.
– Защо... защо ще правят такова нещо? – промълвих.
Тамлин пусна рамото ми и пристъпи напред. Загледа как Люсиен се качва на статуята, за да свали главата. Отвърнах поглед към една дива ябълка.
– Дворът на Нощта прави каквото си пожелае – каза Тамлин. – Живеят по собствени правила и спазват свой собствен, изкривен морал.
– Садистични убийци, до един – рече Люсиен. Аз му хвърлих предпазлив поглед. Седеше на крилото на чаплата. Отвърнах очи.
– Наслаждават се на мъченията във всякаква форма и ще приемат нещо подобно за особено забавно.
– Забавление, а не послание, така ли? – огледах градината.
– О, послание е – каза Люсиен. Свих се, когато чух влажните, плътни звуци на плът и кост, плъзгащи се по камъка, докато той сваляше главата от статуята. Бях одрала достатъчно животни през годините, но това... Тамлин отново сложи ръка на рамото ми.
– Да пробият защитите ни, да извършат престъплението най-вероятно наблизо, щом кръвта е толкова прясна... – Люсиен се приземи в плиткия басейн с плясък. – Точно такъв род забавления допадат на Великия господар на Двора на Нощта. Кучият му син.
Премерих на око разстоянието от фонтана до къщата. Петнайсет-двайсет метра. Толкова близо са били до нас. Тамлин ме потърка по рамото с палец.
– Все още си в безопасност. Това е просто тяхното виждане за шега.
– И няма връзка с болестта, така ли? – попитах аз.
– Само дотолкова, доколкото и те знаят, че болестта се събужда отново... и искат ние да знаем, че обикалят Двора на Пролетта като лешояди, в очакване защитите ни да паднат.
Явно съм изглеждала толкова зле, колкото се и чувствах, защото Тамлин добави:
– Няма да допусна това.
Не посмях да посоча как маските на лицата им са достатъчно доказателство, че нищо не може да се направи срещу болестта.
Люсиен излезе от басейна, но аз не бях в състояние да го погледна, не и с главата в ръце.
– Скоро ще си получат заслуженото. Да се надяваме, че болестта ще се стовари на главите им.
Тамлин му изръмжа да се погрижи за главата и чакълът захрущя под ботушите на Люсиен.
Наведох се да си събера боите и статива. С треперещи ръце се опитах да вдигна една от големите четки. Тамлин коленичи до мен, взе ръцете ми в своите и ги стисна.
– Все още си в безопасност – повтори той. Заръката на сюриела отекваше в съзнанието ми. Остани с Великия господар, човеко. С него ще си в безопасност.
Кимнах в отговор.
– Това е просто поза – каза той. – Дворът на Нощта носи смърт, но това тук е просто начинът, по който техният Велик господар си прави шеги. Ако нападне някого тук – теб, това ще му навлече повече неприятности, отколкото е готов да преживее. Ако болестта ни нанесе сериозни щети и Дворът на Нощта успее да премине границите ни, ще бъдем готови да ги посрещнем.
Станах с треперещи колене. Елфическа политика, дворове...
– Представата им за шеги сигурно е била още по-ужасна, докато сме били ваши роби.
Сигурно са вършели неописуеми неща с хората, когато си поискат. Сигурно са изтезавали по кошмарни начини човешките си домашни любимци. В очите на Тамлин премина сянка.
– Има дни, в които много се радвам, че съм бил дете, когато баща ми е изпратил робите си на юг от стената. Онова, на което станах свидетел дотогава, беше достатъчно лошо.