– Хайде де, Тамлин – каза Рисанд. – Не е ли редно да се скараш на слугата си за тона, който ми държи?
– Не се съобразявам с произход и йерархия в двора ми – отвърна Тамлин.
– Все още? – Рисанд скръсти ръце. – А е толкова забавно, когато започнат да молят за милост. Предполагам, че баща ти така и не си направи труда да ти покаже как се прави.
– Тук не е Дворът на Нощта – изсъска Люсиен. – И ти нямаш власт, така че се измитай. Леглото на Амаранта изстива.
Опитах се да не дишам прекалено шумно. Рисанд е изпратил онази глава. Като подарък. Потръпнах. В Двора на Нощта ли живееше тази жена... тази Амаранта?
Рисанд се изкиска, но в следващия момент се озова почти допрял нос до този на Люсиен, твърде бързо, за да мога да проследя движенията му с човешките ми очи. Изръмжа в лицето му. Люсиен ме притисна още по-силно към стената с гръб, толкова силно, че едва не извиках.
– Колех наред по бойното поле много преди да се родиш – изсъска Рисанд. После, също толкова светкавично, както се появи, изчезна и се озова на няколко метра от нас, безгрижен и спокоен.
– Освен това – каза той и пъхна ръце в джобовете си. – Кой, мислиш, научи любимия ти Тамлин на фините аспекти в отношението към мечовете и жените? Едва ли вярваш, че е научил всичко, което знае, в малките военни лагери на баща си.
Тамлин потърка слепоочията си с пръсти.
– Спести го за друг ден, Рис. Скоро ще се видим отново.
Рисанд тръгна към вратата.
– Тя вече се готви за теб. Предвид настоящото ти състояние, мисля, че мога с чисто сърце да докладвам, че си пречупен и готов да размислиш за предложението ù.
Люсиен затаи дъх, когато Великият господар на Двора на Нощта се приближи до масата. Рисанд прокара пръст по облегалката на стола ми, съвсем нехаен жест.
– Нямам търпение да ти видя лицето, когато...
Той погледна внимателно масата.
Люсиен се изпъна като струна и ме натисна още по-силно към стената. Масата бе сервирана за трима души и чинията ми с недоядения обяд стоеше точно пред него.
– Кой е гостът ви? – тихо попита Рисанд, вдигна бокала ми и го помириса, след това го върна на масата.
– Изпратихме го, когато усетих, че идваш – хладно излъга Тамлин.
* * *
Рисанд застана срещу Великия господар, с лице, лишено от всякакви емоции, докато изведнъж не вдигна вежди. През погледа му мина проблясък на възбуда, после недоверие и после той рязко обърна глава към Люсиен. Мирисът на магия ме удари в носа и аз се вторачих в Рисанд с неприкрит ужас, когато видях как лицето му се изкривява от ярост.
– Позволяваш си да ме омайваш? – изръмжа той с пламнали виолетови очи, които сякаш ме пронизваха. Макар че магическата бариера падна, Люсиен продължи да ме притиска към стената.
Столът на Тамлин простърга по пода, когато той стана и го бутна назад. Ноктите му бяха изскочили, по-смъртоносни от всички ножове, закачени на ремъка му.
Лицето на Рисанд се превърна в маска на овладяна ярост, докато ме гледаше, без да откъсва очи.
– Помня те – измърка той. – Изглежда си пренебрегнала съвета ми да се пазиш от неприятности.
Той се обърна към Тамлин. – Та коя, моля, е гостенката ти?
– Годеницата ми – отговори вместо него Люсиен.
– О? А пък аз си мислех, че още скърбиш за любовницата си от простолюдието, която загуби преди векове – рече Рисанд и закрачи към мен. Бродерията по туниката му не отразяваше слънчевите лъчи– сякаш отбягваха мрака, който излъчваше.
Люсиен се изплю в краката на Рисанд и вдигна меча си.
Отровната усмивка на Рисанд се разшири.
– Ако ми пуснеш кръв, Люсиен, скоро ще научиш как курвата на Амаранта може да потопи в кръв целия Двор на Есента. Особено скъпата му господарка.
Лицето на Люсиен загуби цвета си, но той не отстъпи. Тамлин каза:
– Свали меча, Люсиен.
Рисанд ме огледа.
– Знаех, че си падаш по долнопробни жени, Люсиен, но не подозирах, че си способен да се забъркаш със смъртен боклук.
Лицето ми пламна. Люсиен трепереше – дали от ярост, страх или мъка, не знаех.
– Господарката на Двора на Есента наистина ще скърби, когато чуе за постъпките на най-малкия си син. Ако съм на твое място, ще скрия новата си играчка далеч от очите на баща ти.
– Махай се, Рис – заповяда Тамлин, застанал на няколко крачки зад Великия господар на Двора на Нощта. И все пак не направи опит да го нападне въпреки извадените нокти, въпреки факта, че Рисанд още повече се приближи към мен. Може би един сблъсък между двама Велики господари ще събори къщата, ще я превърне в прах. А ако Рисанд наистина е любовник на онази жена, ответният удар ще е прекалено силен. Особено в комбинация с надигащата се болест.