Именно в един такъв период Етел дойде и с цялата си тежест се сгромоляса в центъра на живота ми. От две години не се срещахме. След като загуби флейтиста и видя, че с Айшин се оженихме, дълго бълва змии и гущери, благодарение на което успя да оцелее и да продължи напред, след което замина за Америка при един бляскав и нервен пакистанец хирург и едва не остана там. Но също така внезапно, както бе заминала, се върна, без да каже на някого. За щастие се прибра точно в момента, в който изпитвах страхотна нужда от нея или от някого като нея. Бях забравил, че Етел умираше да се разхожда с кални обувки по несметно скъпите килими на жени маниачки на тема чистота като Айшин, с които бяха учили в едни и същи училища и бяха изкарали една важна част от младостта си заедно. Но тя побърза да ми го припомни. Не пропусна да отбележи факта, че й направих забележка. Въпреки това не захвана да ме ругае, да ме разследва, да ме осъжда, нито пък да ми досажда с обичайните възникващи от само себе си въпроси. И до днес не разбрах на какъв житейски опит се бе опирала, когато извади майсторски направената карта и я пъхна в ръцете ми, за да мога спокойно да се разхождам в гората с очи без тяло и с гласове без образ. Това бе технически много добре изработена карта. В зависимост от часовете ми имаше кратки алкохолни паузи, еднократни дози силни напитки в скъпи термоси, малки тайни за това с какво може да бъде премахната миризмата на всяка напитка, стимулиращи лекарства, с които да концентрирам мисълта си, антиоксиданти, витамини, минерали, таблетки артишок за възстановяване на черния дроб… Сериозно и решително като опитен треньор ми нагласи стройна програма все едно бях млад атлет с ограничени финансови възможности и безгранични мечти, който се подготвя за международно състезание и трябва да издържи в условията, в които се намира. Направи и още, дори много повече. През цялото време, при всяка възможност пиеше заедно с мен за компания.
Един от най-неприятните удари, които могат да се стоварят на главата на една омъжена жена, когато съпругът й търси начин да потъпче правилата и забраните, които е създала, е животът да му предостави друга жена, която да му бъде съучастник. И след като веднъж тази случайност се оказа реалност, се озовах в зала, пълна с криви огледала, които показваха Айшин много по-далеч и Етел много по-близо, отколкото в действителност бяха. Ала може би краят на всичко това не бе чак толкова неблагоприятен, колкото си мислех. Защото въпреки всичко, когато месеци след това Айшин заведе дело за развод, причината не бе нито Етел, нито пристрастяването ми към алкохола, което й бе създало толкова проблеми.
Апартамент №8: Синята Метреса
Вече двайсет минути синята метреса седеше, втренчила поглед в тънките струйки червено масло, което се стичаше от преполовеното пиле по черкезки. От красивата му украса не бе останала и следа. Нищо не можеше да направи. Не ставаше дума да възрази или пък да се противопостави, дори не искаше да говори. А всъщност нямаше и кой знае какво за казване. Бе притисната в най-слабата, най-уязвимата точка на метресите — децата.
Да бъдеш метреса на женен мъж, означава да знаеш много повече от това, което не трябва да знаеш, и да не знаеш какво да направиш с излишъка от информация. Метресите са наясно със срамните и неудобни тайни на съпругите, които никога не са срещали и най-вероятно няма да срещнат, и отдавна знаят много неща за тях. Докато съпругите не знаят нищо за метресите и дори в повечето случаи нямат представа, че съществуват. Ако случайно вечер преди лягане съпругите си мажат лицето с крем, метресите знаят дори аромата на този крем. Знаят и начина, по който се обличат; до каква степен обичат да се гримират; какво представляват като майки; какъв тип бижута носят; как се разхождат из дома си; в колко си лягат и в колко стават; хранителните им навици; интересите им; навиците, от които се срамуват; сексуалната им студенина; хората, на които се усмихват, а говорят зад гърба им; откровеното им двуличие; купищата комплекси, които притежават; мерките на тялото им; знаят също и каква би била реакцията им, ако евентуално научат за съществуването на друга жена. На всичко отгоре са наясно с всички тези особености, без да са попитали за тях. Не питат, защото не търсят съкровените тайни, тъй като съкровените тайни идват при тях. Идват, защото Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Разнообразие, Без да Губят, само и само за да докажат на метресите си на какъв натиск са подложени, сипят пикантни подробности за жените си, подобно на ежедневник, който публикува гръмки заглавия, за да заинтригува читателите. Противно на това, което съпругите подозират, клюки за тях разнасят собствените им мъже, а не техните метреси. Метресите са само добри слушатели. Слушат и не полагат никакво усилие, за да научат повече. Уверени в своята сила, доволни от привилегиите си, дори не докосват неприятната информация, която се изсипва в скута им. Метресите на женените мъже стигат до всеотдайната върховна любов. Познават враговете си, които, без да им мигне окото, са готови да ги удавят в капка вода, прощават им и ги щадят.