И все пак дори Ахил си има своята ахилесова пета; някъде по атлазите, по извезаните със сърма дрехи има местенце, изядено от молец, една дупка за проветряване, през която само за миг се изпарява цялата увереност на метресите. От момента, в който Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Промяна Без да Губят, се сдобият с метреса, започват да обичат децата си както никога преди. Това е една много искрена обич, а също така и болезнена. Както Адам е прикрил голотата си с лозово листо, така Вечно Оплакващите се от Брака си мъже, които Все Още са Женени и Искат Промяна Без да Губят, прикриват всичките си грехове с любовта към децата си. С времето броят на метресите нараства и тяхната отдаденост на децата става все по-необятна. И както Ева е била принудена да откъсне лист от същата лоза, така и метресите трябва да уважават и обичат любовниците си, безкрайната им обич към децата и, разбира се, забранената връзка между тях, която, възпламенявайки се, става недосегаема.
През последните двайсет минути Синята Метреса седеше, втренчила поглед в тънките струйки червено масло, което се стичаше от преполовеното пиле по черкезки, от чиято красива украса не бе останала и следа. Бавно вдигна глава и с досада погледна мъжа срещу себе си. Дванайсетгодишната му дъщеря бе вдигнала температура. Отговорът, който получи, след като нахока жена си, че е проявила небрежност към детето, го цапардоса като чук: „Щом като толкова много обичаш дъщеря си, тази вечер не ходи при метресата си!“ Търговецът на зехтин, който все си мислеше, че е успял да запази в тайна от жена си забранената си връзка, направо онемя. У тях се бе развихрил страхотен скандал и болното дете бе чуло всичко.
Синята Метреса стана и нежно прегърна търговеца на зехтин. С гальовен глас му каза, че нищо лошо не се е случило, че всичко ще се оправи, че дъщеря му скоро ще оздравее, че лесно ще излекува нараненото й сърце, защото и тя също обича баща си. Каза му точно това, което очакваше да чуе.
Докато го изпращаше на вратата, той се усмихна за първи път от часове насам.
— Благодаря ти за вечерята. Беше много вкусна — каза, като с поглед направи знак към масата, от която току-що бяха станали.
— Не съм я приготвила аз — отвърна Синята Метреса. — Купих храната от супера. Трудно бе да се каже по гласа й дали е ядосана, или не.
Търговецът на зехтин се закова на място. Трудно бе да се каже по погледа му дали е изненадан, или не.
Апартамент №2: Сидар и Габа
В съвършената тишина, която привечер бавно завладя апартамент №2 и напълно го откъсна от външния свят, Габа спеше и похъркваше, разпрострял четирите си лапи на различни страни. Свит на кълбо, лежеше върху своя съквартирант, който нямаше никакъв шанс да мръдне. Но Сидар бе щастлив, при това много щастлив. Обичаше да си лежи така, без да прави нищо, без да хаби енергия, отпуснат, лекомислен, немарлив, сгушен до най-любимото си същество на този свят. Затвори очи и също заспа. Сънуваше.
Стои пред просторна градина с метална ограда, втренчил поглед в девойка с коса като кехлибар, загърната със сребрист воал, която прилича на една от по-големите му сестри, но е много по-красива от нея. От известно време му маха с ръка, блажено отпусната в шезлонг. Габа дреме пред входната врата. С ясното съзнание, че не трябва да го оставя сам, без за миг да откъсва поглед от момичето, Сидар открехва огромната врата и се вмъква през пролуката. Градината е по-красива и зелена, отколкото изглежда отвън, но по някаква необяснима причина басейнът в средата е съвършено сух. В него пълзят буболечки колкото юмрук. Девойката се усмихва, изправя се и Сидар вижда, че е много по-висока, отколкото е очаквал. Но тя продължава да расте все по-нагоре и по-нагоре. Обувките й са със странно високи подметки. Изведнъж се олюлява и опитвайки се да запази равновесие… Трак! Удря крак в земята.