— Е, щом ще пишеш сценарий, дай да чуем подробностите — поде Синята Метреса, която седеше в ъгъла.
— Добре тогава — съгласи се Джемал, който дори не понечи да скрие задоволството си, че бе успял да привлече вниманието й. — Снахата на господин Хаджи ще направи баница със спанак. И чай ще запари. Става ли?
— Става, става — разсмяха се жените.
— Да, ама не! — извиси се дрезгавият глас на най-информираната жена в квартала, която си изкарваше хляба, като записваше престъпните подробности от личния живот на хората. Беше секретарка в Наказателния отдел на съда.
Идваше един път месечно да боядисат косата й в тъмнокестеняво и да я разрешат. Когато видя, че всички я слушат с интерес, се облегна назад и с абсолютна увереност сподели:
— Снахата работи от сутрин до вечер на гише за билети за кино. Няма време за такива неща като баклава и баници. Но и да имаше, пак нямаше да го направи. Тази жена дълбоко в душата си ненавижда свекър си. За него не би помръднала и малкия си пръст.
Джемал свъси вежди и погледна добре информираната си клиентка:
— Щом е така, няма баница. По един чай и толкова. Става ли? Вече мога ли да продължа по същество?
— Не може така — игриво се усмихна Синята Метреса, решена да засили интереса му към себе си. — В историята има несъответствия. Нали беше казал, че студентът от приземния етаж и огромното му куче ще дойдат, за да се нахранят. Тогава трябва да ги махнеш от сценария.
Джемал свъси вежди и се загледа в тумбестата оранжева рокля с бодлички и в дългия тънък гребен с гъсти зъбци, сякаш решаваше съдбата на двамата герои.
— Добре, предавам се — каза и намигна на Синята Метреса. Изтича до кухнята и сложи най-отгоре в кошницата за ролки останалата половина от геврека, който си бе купил сутринта.
— Уважаемият ни домоуправител, господин Хаджи, ще отиде в сладкарницата да купи сладки и соленки. Соленките със сусам ще подреди в продълговати чинии. Става ли? Сега доволни ли са всички?
— Става, става — разкискаха се жените и се спогледаха. За окончателно потвърждение погледнаха секретарката на Наказателния отдел на съда.
— Всъщност никога не бих повярвала, че този стиснат човек би направил нещо подобно, но да приемем, че ще стане — отсече тя, като вирна едната от двете си тънко оформени вежди.
След одобрението, което получи, Джемал съвсем се улиса в играта и се залови да подреди и останалите съседи. Подхранващата пяна за коса с витамин В за обем без съдържание на спирт беше университетският преподавател от апартамент №7. Сешоарът бе Мадам Лелче от №10. Електрическата маша за коса бе съпругата рускиня от апартамент №6. Четката за боя и ножицата — живеещите отсреща съпрузи Огненотемпераментови, пилата за нокти бе тяхната дъщеря. Поспря и се замисли малко, след което оприличи домоуправителя на четката за коса с кокалена дръжка. Накрая взе едно прозрачно бурканче с блестящ син гел.
— Това е хубавата жена от апартамент №8.
Синята Метреса отвърна с усмивка на комплимента, а останалите жени неспокойно се размърдаха на столовете си.
— И преди да съм забравил, да сместим някъде мен и Джелал. Ние, разбира се, трябва да сме еднакви — добави той.
От комплекта продукти за коса, който стоеше на рафта, взе две подхранващи маски с мултивитамини и кератин и ги сложи една до друга.
— Да, ето така, точно така ще се подредим. Господин Хаджи обяснява защо сме се събрали — каза той и изправи четката за коса с кокалена дръжка, след което се изкашля няколко пъти, за да въдвори тишина: „Ако все още сред вас има някой, който не е забелязал, ви заявявам, че в градината ни е открит гроб на светец. При това положение редът в блока трябва спешно да се промени“.
— А може ли светецът да поникне като цвете? — попита една от подхранващите маски за коса с мултивитамини и кератин. Джемал се обърна към клиентите си и прошепна:
— Това съм аз.
— Разбрахме, разбрахме! — развикаха се жените в хор.
— Господа, не сте длъжни да вярвате. И аз не съм длъжен да ви убеждавам. Но ако искате да живеете демократично в тази държава, трябва да проявявате уважение към вярата ни — каза четката с кокалена дръжка. — Ако всички сме единодушни по този въпрос, нека да изясним някои точки от дневния ред. Първата точка е следната: Какъв е този светец? Не може просто да кажем светец и да приключим. Всеки светец помага за определени неща. Едни са покровители на моряците; други закрилят войниците в сухопътните войски; трети помагат на жените, които не могат да забременеят, а четвърти облекчават състоянието на прокажените. Всеки трябва да намери светеца, който да му помогне за собствения му проблем. Например, ако стара жена се помоли по грешка на светеца на тежко болните, може безнадеждно да се поболее.