Габа започна да ръмжи. Явно нещо го тормозеше. „Джаф! Щом не ми давате геврек, махайте се от главата ми!“
— Омъжи се много късно. Мъжът й беше очен лекар и имаше кабинет в Шишли. Обичаха се. Нямаха деца. Горкият, почина внезапно. Пресече улицата, без да се огледа, и някаква кола го блъсна. Виждал съм много хора, съсипани от тъга, но сестра ми направо се смали от мъка. Нито ядеше, нито пиеше. Закачи из цялата къща снимки на мъжа си. Както някога говореше с дневника си, така си говореше със снимките. Тогава направих голяма грешка. Реших, че ако махна вещите на зет ми, ще го забрави по-лесно. Един ден тайно прибрах снимките и раздадох всичките му вещи на приятели и познати. Както не прости на майка, така не прости и на мен. Напусна и дома си. Мислех, че ще й бъде трудно да живее със спомените за мъжа си.
А когато спомените изчезнаха, си отиде и тя. Пренесе се на друго място. Не се омъжи повече и нито веднъж не ме прие в дома си. От години се срещаме в сладкарница. Сънищата й винаги се сбъдват.
— Добре де, как изтълкува този сън? — попита Сидар?
— Каза, че ще умре без време. Сигурно затова майка ни се ядосваше толкова.
— Мислиш, че ще се самоубие? — попита Сидар.
Ала старецът никога не бе мислил за тази дума, нито някога я бе чувал. Премигна със сините си като мъниста очи и с празен поглед се вгледа в Сидар.
Лаят на Габа ставаше все по-яростен: „След като вие не се махате, аз ще се махна!“ Сидар скочи, макар че му се искаше да попита още нещо стареца. На входа на гробището, както предполагаше, неколцина младежи бяха наобиколили кучето и му се радваха. Преди да изтича при Габа, спря за миг, за да махне на стария човек, но той, сякаш осъзнал, че е останал сам на пейката, се бе обърнал на другата страна и продължаваше да мърмори под нос.
Апартамент № 9: Хигиен Тижен, Су и аз
18:54: Су седеше на креслото и поклащаше кльощавите си нахапани от комари крака. Бе пъхнала ръце в джобовете и чакаше, втренчена в стрелките на часовника, сякаш за да го накара да върви по-бързо. Учителят й идваше точно в уговорения час. Досега не се бе случвало да закъснее дори с пет минути. Но ето, че точността имаше и лоша страна — урокът й винаги свършваше навреме. В началото на урока той слагаше на масата ръчния си часовник и макар никога да не го поглеждаше, както правят отегчените хора, щом свършеше часът, скачаше на минутата.
18:57: Когато чу звънеца, хукна. Идваше три минути по-рано!
През това време Хигиен Тижен беше в кухнята и се опитваше да изчегърта варовика от дъното на чайника. Подсуши ръцете си в снежнобялата престилка и се запъти към вратата. Огледа учителя на дъщеря си от главата до петите. Беше спретнат и чист както винаги. Събу обувките си и нахлузи чифт чехли от кошницата до вратата. През това време майката и дъщерята го гледаха с респект. След това тримата влязоха в хола. Както всеки път, в единия край на правоъгълната маса госпожа Тижен бе приготвила всичко за урока. На бяла покривка бе сложила две бели порцеланови чинии с парченца кекс с кокосови стърготини. До тях бе наредила бели салфетки. Тетрадките с лилии бяха отворени, моливите старателно подострени, пепелникът също бе там. В този дом можеше да се пуши. Хигиен Тижен не смяташе дима и пепелта за мръсотия.
— Нали няма да е нелюбезно, ако продължа да чистя?
Всеки път питаше едно и също. Отвърнах с обичайния си отговор:
— Моля ви, госпожо Хигиен, вършете си работата.
В този момент от банята излезе новата домашна помощница. В едната си ръка държеше кофа с вода, а в другата — парцал на дълга дръжка. След нея с големия корем напред се появи Мерйем, преметнала през рамо снежнобяла хавлия като треньор по бокс или теляк. Заради неудобните чехли на краката си и двете жени се клатеха като патоци.
— Ти още ли работиш? — попитах я аз.
— Не, не — скочи Хигиен Тижен. — Още миналата седмица спря да работи, но без нейната помощ се оказах с вързани ръце. Та заедно измислихме някакъв вариант. Сега Мерйем обяснява кое как се прави. И госпожа Есма, да е жива и здрава, го изпълнява.
Когато чу името си, госпожа Есма, видимо недоволна от своя дял в чистенето, подаде ръка и апатично поздрави. След което трите жени се захванаха за работа и оставиха насаме учителя и ученичката му.
19:00: Докато Су приближаваше стола към масата, тревожно погледна ръчния часовник, прострян като бариера между тях.