Апартамент №7: Синята Метреса и аз
Когато след края на урока се прибрах вкъщи, Синята Метреса все още не си беше тръгнала. Нещо повече, бе разопаковала няколко пакета и бе подредила нещата, които бяха в тях. Трябваше да си е вкъщи, за да приготви вечеря за търговеца на зехтин. Не се ровех в живота й, но бях наясно, че напоследък нещата между тях не вървят добре.
— Какво искаш за вечеря?
— Макарони — отговорих. В първия момент май искаше да ми възрази. Но реши, че и за нея ще бъде по-лесно. Докато аз варях макароните, тя приготвяше доматения сос с мащерка. Мисля, че затова ме обича. За разлика от мъжете в живота й аз искам от нея по-малко, отколкото може да ми даде. В отговор получавам много повече, отколкото искам.
Точно бяхме седнали на масата и някой звънна на вратата. Колко странно дете е тази Су. С учебник в ръка ми съобщи, че съм забравил да й дам домашно за събота и неделя. Синята Метреса я покани на масата. Тя не пожела да седне. Докато си говореха, избрах четири-пет упражнения доста над нейното ниво. Поне да има за какво да се притеснява.
— Значи не съм единствената съседка, запленена от красивото ви лице, господине — каза Синята Метреса, когато отново седнахме на масата.
— Стига глупости, тя е само дете.
— И какво от това? Децата не могат ли да се влюбват? На тази възраст хлътвах до уши. А ти не си ли се влюбвал като малък?
Почувствах се странно. Синята Метреса говореше за детството си сякаш ставаше дума за далечно минало. Между нея и Су имаше само единадесет години разлика.
— Защо мълчиш? Бил си влюбен като дете? — настояваше тя.
Да, естествено. Но не толкова, че да си спомням. Вярно, имаше едно момиче с лунички, с което ходех на училище. Проявявах интерес към нея. Но до днес не съм срещал друг човек, който толкова да обича да краде. Умираше да отмъква нещата на хората — било плодове от градината на съседите, било чехли, оставени пред вратата, гуми и моливи на съучениците си, и ги поделяше с мен. На път за училище отивахме при един обущар — стар мераклия; тя нахълтваше в работилницата му, от която лъхаше неприятна миризма, и докато аз си бъбрех с него, пълнеше джобовете си с подметки и гвоздеи. После, Бог знае защо, тайно ковяхме подметки по пейки, каси и врати. Един ден обаче каза на нашите. Баща ми не обърна внимание, но за сметка на това майка ми пое нещата от името на двамата и направи от мухата слон. След десет дни баща ми почина и първото ми престъпление отпадна от дневния ред.
— Как се казваше? — попита Синята Метреса, която твърдо бе решила да изпразни солницата.
Не можах да си спомня. Споделих, че почти не помня имената на приятелите си от детството. Но не й разказах как тази моя особеност вбесяваше Айшин. И без друго Синята Метреса никога не ме питаше за бившата ми жена. Може би защото й бе писнало да слуша за брака на търговеца на зехтин. А може би защото бе от хората, които не питат за близкото минало, а за неизживяното детство. Казах й, че с прякорите се справям по-добре.
— Щом е така, измисли ми прякор — каза, когато най-сетне остави солницата.
— Вече си имаш — отвърнах. — Синята Метреса.
Замълча, но усетих, че й хареса.
Когато се събудих не беше до мен. Погледнах часовника — показваше 3:33. Беше на балкона. Изглеждаше бледа. Сякаш се бе събудила от страшен кошмар и не бе намерила смелост да заспи отново. Отпуснах се на съседния стол и запалих цигара. Парченцето пъпеш, което бе паднало под масичката, бе почнало да загнива. Около него се бяха струпали мравки. Докато те се трудеха, ние наблюдавахме безлюдната улица.
— Според мен момичето не те е предало — каза тя унесено. — Майка ти е разбрала от друго място. Защо да те предаде? Били сте комбина.
Влязох вътре и сипах по една голяма ракия. Тя не отпи, а само допря устни до чашата си. Не пиеше. Но не искаше да го показва, тъй като винаги се забъркваше с мъже, които пият. Погледнах лицето. Може би грешах. Не беше в стила й да подвежда хората. Вероятно все още дори не знаеше, че не обича алкохол.
— Може би е точно обратното — отговорих аз. Като свърша моята, ще изпия и нейната ракия. Стига да не остави червило по чашата. — Съучастието обвързва хората, но споразумението им е временно. Всъщност, ако си извършил престъпление заедно с друг човек, при първа възможност ще потърсиш начин да се отървеш от него. Или ти ще си заминеш, или той. Казват, че престъпникът се връща на местопрестъплението. Да, но не вярвам, че ще се върне при съучастника си.