Зерен Огненотемпераментова въобще не се впечатли от това, което каза докторът, защото не прие сериозно нито него, нито думите му. Нямаше листенце, нито клонче от родословното им дърво, на което да бе открила подобно заболяване. Дори и на най-черното петно, а именно Хюдхюд Хамди, акълът му си беше съвсем на място. Да не говорим за голямата й дъщеря, която бе най-умното от трите й деца, най-успяващото. Кризата, която преодоля, бе просто душевен срив, причинен от позакъснялото съзряване.
Бързото възстановяване на Зейнеп Огненотемпераментова категорично убеди майка й, че мисли правилно. Ала съвсем скоро тя щеше да се разбере, че подобряването на състоянието й е временно. Отсега нататък за голямата дъщеря на семейство Огненотемпераментови животът щеше да се раздели на два напълно противоположни периода. Периодът, в който бе в криза и бе толкова зле, сякаш никога нямаше да се оправи, и този, в който бе добре и наистина даваше вид, че повече няма да се разболее. Средно положение нямаше. Никой не можеше да определи кога ще мине от единия в другия период. Най-съществената разлика между тези две състояния бе начинът, по който реагираше на лошите новини. Когато беше в криза, различаваше само определени цветове, все едно бе далтонистка, и се интересуваше само от лошите новини, четеше вестниците само заради такава информации. Интересуваше се от грабежи, накърняване на честта, самоубийства, от момичета, принуждавани да проституират, от деца, които дишат лепило, от живите бомби, бебетата, откраднати от болницата, младежите, умиращи от наркотици… Четеше си вестника, след което внимателно разгръщаше и притурките, които следяха проблемите в града — оставените шахти на канализацията; спуканите водопроводни тръби; неприбрания боклук; задръстените пътища; яростните похитители; затворените заради лоша хигиена сладкарници; месарите, които продават конско месо; магазините, в които има фалшив прах за пране; отрядите по паркингите; дървените къщи, които незнайно как се запалват и изгарят; избухващите газови бутилки; пропускането на газ; отвличанията… Зейнеп Огненотемпераментова не се задоволяваше само да проследява новините, а една по една ги разказваше много подробно на всеки срещнат и най-вече на майка си, с която прекарваше почти цялото си време. А в периодите, когато беше добре, четеше вестниците, прескачайки новините за бедствия и злополуки, придружени с много снимки. Между всички добре възпитани Огненотемпераментови само тя четеше вестници.
Когато Зейнеп разказваше за някой инцидент и развълнуваният й глас започваше да дразни Зерен Огненотемпераментова, тя се заслушваше в успокояващото клокочене на аквариума, който бе напълнила с пъстри рибки, камъчета и фосфоресциращи аксесоари. Всъщност преди рибките имаше най-различни декоративни растения.
Двадесет и три годишната Зелиш Огненотемпераментова не беше нито лентяй като брат си, нито умна като сестра си. Всъщност можеше да се каже, че още от най-ранното си детство не приличаше на останалите членове на семейството нито физически, нито по темперамент. Понякога я сравняваха със сестра й, и тогава разликата ставаше още по-видима. Като огромна тумбеста гъба, израснала до диво растение с красиви, радващи окото цветове, и свикнала да изсмуква слънцето и водата му, Зелиш се бе закачила за сестра си, скътана в ъгъла на нейния свят. Беше посредствена, срамежлива, несръчна и закръглена. Докато сестра й, която ту бе умна и привлекателна, ту полудяваше, ставаше плачлива и сновеше като совалка между двата полюса, от което все повече се объркваше, тя бе избрала да застане на сигурно място някъде в средата. За разлика от брат си, който искаше „да бъде нещо“, и сестра си, която искаше „да бъде всичко“, тя години наред бе искала само „да не бъде“.
Между всички Огненотемпераментови тя най-трудно понасяше безпокойството. За останалите членове на семейството безпокойството беше заплаха, идваща отвън. Причините за заплахата се променяха, но източникът винаги бе един и същ — светът зад дебелия кадифени завеси с цвят на пепел. Докато Зия Огненотемпераментов се притесняваше да не би делото за подкуп да бъде възобновено и да бъде задържан, и най-вече да не би да влезе в устата на хората, ако прочетат за него във вестниците, най-голямото притеснение на Зерен Огненотемпераментова бяха децата. След което на ред идваше тревогата от подема на радикалните ислямисти, както и от това, че докато си върви по улицата, човек може да бъде отвлечен или да стане жертва на земетресение. А пък Зекерия Огненотемпераментов се притесняваше, че ще се провали в леглото, че ще остане никой в живота, че дължи пари от комар и най-вече се страхуваше от това, че се страхува. Колкото до Зейнеп Огненотемпераментова — тя и без това бе като махало, което неуморно се люлееше между въображаемите кошмарни ями и лазурните спокойни морета.