— Колко хубаво име имаш!
Но тъй като Су се бе вглъбила и разглеждаше някакво женско списание, пълно с реклами, където на всяка страница имаше какви ли не шантави прически, не можа да вникне в смисъла на думите му. А и нямаше никакво намерение току-така да остави списанието, ако не беше истеричният писък на майка й.
Както кучетата лаят по тези, които се страхуват от тях, или пък космите най-често се оказват в супата на най-гнусливите, така и хлебарката, която Джемал, увличайки се в приказки, бе изгубил от поглед, между толкова хора бе избрала да се появи в полезрението на Хигиен Тижен. Един от чираците, не онзи с акнето, а другият, който възнамеряваше да се изявява пред шефовете си, мигновено се намеси, настъпи я и я превърна в омразен сплескан остатък.
— Тези гадинки плъзнаха навсякъде — запелтечи Джелал. Но не знаеше какво да добави. В последно време забелязваше разни странни буболечки, които въобще не разпознаваше. Сякаш с нарастване на количеството им се умножаваха и видовете. След като бъдеха смачкани, някои миришеха ужасно неприятно. Помощникът без акне изтича да вземе ароматизиращия спрей.
— Тръгвайте си, ако искате, госпожо Хигиен — каза Мадам Лелче, която забеляза ужаса, изписан на лицето й. — Не се притеснявайте за дъщеря си, ще се качим заедно.
Хигиен Тижен се чувстваше толкова безпомощна, че не изчака Мадам Лелче да повтори предложението си. Прескочи умрялата хлебарка, остави парите за подстригването на касата и миг след това се оказа зад вратата. Само че точно преди да излезе, спря за миг и с благодарност махна на възрастната жена, а на дъщеря си — с любов.
Веднага щом затвори вратата отвън, маникюристката, която досега седеше като глътнала бастун, изхвърча като хала.
— Ядоса се — каза намръщено. — Дори кафето си не можа да изпие, защото е мръсно. Взе, че го поднесе под носа си! Не й хареса, защото не мирише на белина.
Въпреки че косата на леко кривогледата блондинка отдавна бе направена, тя продължаваше да бъбри със закръглената червенокоска. Като видя, че най-накрая пуснаха един клип, който дни наред чакаше, Джемал помоли да увеличат звука на телевизора. На клиентките бе сервиран чай, цигарите една по една бяха запалени и със смайваща бързина атмосферата във фризьорския салон възвърна своята леност. Докато жената, която одумваха, бе пред очите им, изпитваха вина, сега спокойно можеха да се върнат там, където бяха спрели. Можем да наречем това така: „Връщане с бясна скорост и пълна газ към одумваната“. Както природата не допуска празни пространства, така и машината за клюки събира в едно цяло липсващите парченца. Това, че между тях имаше дете и че то бе детето на жената, която коментираха, не попречи на присъстващите в салона. Защото жените не започват да клюкарстват, за да се намират на приказки, а го правят съзнателно, от сърце и душа, като или снишават глас, или пък проглушават всички наоколо.
Колкото до Су, тя сякаш не разбираше намеците, които се пускаха по адрес на майка й, и все още разглеждаше списанието с небивал интерес. Загледа се в снимката на една гола до кръста мулатка, чиято къса коса бе сресана нагоре като бодлички, а връхчета й бяха боядисани с най-различни фосфоресциращи цветове.
— Харесва ли ти? — попита Джелал, който се притесняваше от клюките и се тревожеше да не натъжи детето. — Искаш ли да направим така и твоята коса? Ще бъдеш най-модерната в училище.
— Не става! — отвърна сериозно Су. — Моята коса трябва да е по-къса.
— Мила, не може по-късо от това, прекалено е! — възрази Джелал.
Су вдигна глава от списанието и хвърли преценяващ поглед на Джелал. Дълбоко в черните й очи проблесна искрица и веднага угасна.
— Не става! Тогава въшките ми няма да падат — почти изкрещя Су.
Всички ролки за трайно къдрене бяха махнати и докато гледаше в огледалото мократа си къдрава коса, нервната светлокестенява клиентка вирна вежда и направи въпросителен знак на леко кривогледата блондинка. Ала когато разбра, че има слушатели, Су продължи да говори още по-високо.
— Вчера учителката ме извика. Беше написала някаква бележка. Каза: „Дай това на майка си да го прочете“. Изпрати ме да се прибера вкъщи. Когато прочете бележката, майка ми побесня. Имала съм въшки. Влязохме в банята, намаза косата ми с лекарство. Изхабихме два шампоана. „Ти стой тук“ — каза тя и аз останах във ваната. След това извади дрехите ми от шкафа. Реши, че по тях пълзят въшки и ги изхвърли през прозореца. Както и чаршафите ми. Хвърли и бельото ми.