Всички студенти, които не бяха успели да завържат връзки с жени, или пък бяха отхвърлени от жени, които са харесвали, и бяха сърдити на любовта, че дори и на секса, в зависимост от това доколко успяваха да усъвършенстват мозъците си бяха сред фаворитите на Етел. Следваха грозните, неизлечимо срамежливите, които по една или друга причина след секс ставаха ужасно сприхави, бисексуалните, които съчиняваха хвалебствени поеми за живота без секс, абсолютните опозиционери, явните и прикритите хомосексуалисти, преждевременно узрелите, на които никой не обръщаше внимание, асоциалните, които мразеха да се явяват на изпити, но в същото време това бе единствената им емоция, онези, които идваха от провинцията и изгубваха пътя си в Истанбул, онези, които освен че не бяха излизали от града, не бяха излезли дори от собствените си черупки, първенците в класа, които учеха въпреки сбърканите си семейства, „скритите таланти“, които заради близките си учеха неподходяща специалност, рядко срещаните технико-математически гении, вечните дърдорковци, пристрастени към социалните науки… различните нещастни, отчаяни, неконтактни младежи с огромен мозък, които по физически, материални, духовни или по някакви непонятни причини се затрудняваха да участват в живота на общността; всички те бяха в полезрението на Етел. Ако зависеше от нея, нямаше да допусне в дома си „мозък“ от женски пол. Но ето, че понякога, когато разбереше, че някой мъж, когото ценеше, си има приятелка, се правеше, че не й пука, и ги канеше заедно. Все пак имаше две-три приятелки от годините в колежа и въпреки огромната ненавист, която изпитваше към своя пол, с тях се държеше някак по-великодушно. Една от тези жени доста често се отбиваше в дома храм. За разлика от Етел тя беше безкрайно симпатична. Имаше дълги и прави крака, гладка, прозрачна, порцеланова кожа, наредени като мъниста зъби, дребнички и подвижни гърди, изваяни според законите на материята, така че да напълнят шепите на човек. Имаше само един недостатък, че и тя като всички жени, които изгубват своята непосредственост, щом разберат, че са харесвани, реши да изглежда недостъпна. Поставяше мъжа нито много далеч, нито ненужно близо — някъде по средата в изчакваща позиция, смяташе че по този начин ще бъде обградена с внимание. Дори когато я питаха за името й, отговаряше сякаш правеше благодеяние:
— Ай-шин!
Странното бе, че мъжете, които бяха в дома храм, не се влюбваха в тази високомерна фея, а в грозната и неприятна Етел. Наистина съвсем ясно се виждаше, че повечето от тях харесваха Айшин. Ето как един господин изреди любимите си занимания по време на състезанията по пумпал:
— Обичам да чета книги, да слушам музика, да се разхождам из полята, да гледам дългокраката Айшин, която има стегнат ханш.
Ала когато ставаше дума за най-голямата грозотия на грозотиите — Етел, с пълна пара обясняваха колко я харесват и със страстта на пропуснатите в миналото безчет възможности се разпалваха, втурваха се презглава, наистина се влюбваха — в нея, в дома й или и в двете заедно.