В крайна сметка бях свикнал с лошите неща, за които не се говореше. Никога не ми пукаше какво мислят другите. Бях фаворитът на Етел, любимият на Айшин. Обичах да ходя в дома храм, но само толкова. Имах други варианти и по-важни работи за вършене. Споменах и преди — имах хъс, при това голям. След дипломирането не направих една случайна крачка. Започнах докторантура в Англия, след това специализирах тук. Една специалност, която на мен не ми говореше нищо, не говореше нищо и на семейството ми — политическа философия. А при второто си явяване Айшин изкара изпита на асистент по социология. Подхождахме си. Етел креташе след нас. Когато най-накрая завърши, люто се зарече, че до края на живота си няма да прекрачи прага на университета и на купона в дома храм по случай завършването тържествено изгори дипломата си. И точно когато ние с Айшин си устроихме един добър живот, Етел срина своя със светкавична бързина. Първо, престана да живее като в клан. След това напусна къщата и се премести в приветлив и приятен апартамент на партера, който обаче в сравнение с дома храм бе много невзрачен. Вече не събираше тълпи в дома си, не прекарваше по-голямата част от времето си сред навалицата, търсейки внимание, и търпеливо понасяше капризите на гаджетата си. Всичките си пари, енергия и любов посвещаваше на тях и все пак не бе обичана както искаше. Дочухме, че хората в компанията не одобряват поведението й, но и без друго тя никак не ги одобряваше. И с ясното съзнание, че ще стигне до ушите им, под път и над път ги коментираше.
— Понеже сте изчели повече книги от мен и вече сте компетентни социолози, моля ви да разтълкувате една проста гатанка. Погледнете повечето страни в света — от най-демократичните до най-деспотичните. Почти във всички ще откриете много евреи — учени, писатели, художници. Независимо от условията там те намират начин да размиват мозъка си. С изключение на една страна. В Африка, Средния Изток, Америка, Европа, Русия… Само в Турция нещо не е наред с евреите, които по някаква причина не изпитват потребност да използват мозъка си.
— Грешиш — отвърна Айшин, свъсила вежди. — Аз имам много приятели евреи.
Етел безпощадно се разсмя. Не прощаваше такъв тип грешки. А аз се бях раздвоил. Част от мен хареса наивността, с която Айшин заговори пред приятелката ни еврейка просто за да защити евреите — вероятно това бе онази част от мен, която бе влюбена в нея. Другата бе погледнала Айшин с омразата, която изпитвах към онези, които трупаха качества благодарение на родословното си дърво, към изключителните семейни структури, в които се раждаха, към елитните училища, в които учеха, и предимствата, които ползваха, към даровете на живота, които събираха без особени заслуги и представяха така, сякаш бяха талант, който сами са развили — това вероятно беше тази част от мен, която я караше да се влюби в мен.