Докато учеха в колежа, те бяха неразделни. Години наред, без да пропуснат, като по часовник се срещаха на всеки петнайсет дни и ходеха да се хранят в един и същи тип ресторанти. След като се сгодихме, Айшин успя да убеди първо себе си, а след това и мен, че трябва да се присъединя към тази тежка рутинна процедура. Етел също бе започнала да води гаджетата си, за да не се наруши равновесието. Въпросните гаджета, които изникваха на масата ни като числа от томбола, нямаха нищо общо помежду си. Обикновено, преди човек да опознае поредния номер, следващият заемаше мястото му. През този период връзките на Етел бяха обречени още от самото начало, а продължителността им бе колкото живота на пеперуда. Така че, когато успееше да докара отношенията си до три поредни срещи, без да скриваме учудването си, по време на вечерята с възхищение оценявахме високо човека и много внимателно започвахме да го изучаваме. През този период, който продължи три години и половина, Етел ни запозна с най-различни мъже. Единственото нещо, но което си приличаха, бе, че никога не довършваха работата, която биха започнали. Всички те по традиция имаха алергия, оригинални фиксидеи, които въобще не се бяха опитвали да реализират, и проекти с идеална цел, от осъществяването на които по тази или онази причина се бяха отказали по средата на пътя. Тези мъже, които като миди, закрепени за черупката си, се бяха закачили към първоначалния стадий на живота и бяха останали там, имаха осезателна нужда от нечия ръка, която да ги издърпа, за да продължат напред. Етел хващаше някого с ръцете си с добре поддържан маникюр и го измъкваше. Ако не го харесаше, отново го пускаше във водата. Така че Истанбул бе един огромен пасаж с миди, а тя бе един изкусен майстор събирач.
Например имаше един доста нервен сценарист, който бе най-малко десет години по-млад от Етел. Пишеше някакъв сценарий и тъй като беше убеден, че не може да работи с нито един режисьор в Турция, искаше на всяка цена да го изпрати в Европа, но не на когото и да е, а непременно на испански режисьор. Колкото до сценария, гой беше готов, но момчето по никакъв начин не можеше да реши как да завърши филма. Веднъж вечеряхме с него. Настанихме се в заведението, обърнахме доста ракии с лед, като си бодвахме топли мезета, после минахме на вечерята и накрая стигнахме до сладкишите и кафето. Айшин мърмореше, Етел се кискаше, а ние двамата, свели глава един към друг, до края на вечерта измислихме четири различни варианта за финал на филма му. И четирите ни се виждаха много завладяващи. Другите й гаджета бяха: един фотограф, който таеше в себе си ненавист към всички списания, за които пишеше — първо към шефовете, след това към служителите и дори към читателите; един сериозен рекламен агент, който съвсем безнаказано твърдеше, че всички, които имат телевизори в домовете си, са глупаци; един театрален актьор — аматьор, който смяташе, че нито една постановка в страната не е успешна, и обикаляше от врата на врата да търси спонсор, за да създаде свой театър; един сатирик с много арогантен език, известен с това, че зарязваше работите си наполовина и откъдето и да се докопаше до някое списание, слагаше началото на неговия провал, а когато се напиеше, не успяваше да си държи устата затворена и изсипваше на масата тайните, които знаеше за болестите на известните хора. Просто бе един откачен алкохолик, който обикаляше всички места в града, където се събираха сатириците… От време на време ми минаваше през ум, че Етел води тези хора само за да вбеси Айшин. Ако целта й бе такава, със сигурност успяваше да я постигне. И въпреки че Айшин никога не се бе замисляла да прекрати приятелството им именно по тази причина, гледаше с огромна неприязън на тайфата, която мъкнеше Етел. Знаеше, че аз също изпитвам тайно недоволство от това, което прави. Ала не знаеше, че дори една жена да ме дразнеше, не ми пречеше да си лягам с нея.
Всъщност Етел бе сериозна заплаха за тези хора. Помагаше им, заливаше ги с пари, подклаждайки през цялото време искрата: „Едва ли при други условия щях да бъда мъжът, който съм“, готова да подпали дървената къщичка на нрава им. Тези мъже, които по една или друга причина не бяха успели да постигнат това, което искаха, и бяха приели както себе си, така и късмета си, при сблъсъка си с Етел започваха да се замогват и самочувствието им изведнъж скачаше нагоре. След което първата им работа бе да изоставят предишните си проекти и да хукнат след нови, много по-възвишени. И тогава, точно както постъпваше преди години с гостите си, съвсем неочаквано Етел ги прогонваше.