Неприятното бе, че по време на брака ни твърде често си спомнях тези думи. Ала не споделих това с Етел, за да не погъделичкам и без това твърде високото й самочувствие. Снощи, докато пиехме, сгафих, като й разказах отдавна насъбралото се в мен. Тя ме изслуша с удоволствие. След това стана и залитайки, отиде до тоалетната. Знаеше, че докато върви, ще зяпам огромния й задник. Най-грозният задник, който някога съм виждал. Няма как да го опипаш, просто е безформен. Ако го оставиш, ще се разтече като желе. Виждал съм доста по-дебели задници и много по-безформени, с целулит, с пъпки, целите в рани, с косми и въпреки всичко в тях имаше нещо, което ме възбуждаше. А в задника на Етел нямаше нищо такова.
Когато се върна, продължи да говори за проекта си за университета. Най-накрая изплю камъчето. Бяха предложили и на Айшин. И тя бе приела. Макар прекрасно да знаеше, че дори да имах огромна нужда от пари, нямаше да работя на едно място с Айшин. Етел впи поглед в мен и настоя:
— Хайде, сладък, поне веднъж в живота ме послушай! Ела в този университет! Философствай колкото искаш, няма кой да ти се бърка. Очакваме вашите мозъци.
Произнесена от устата на гадната Етел, думата „мозък“ ме подразни. Най-странното в цялата работа бе, че по време на брака ми с Айшин, редовно се срещах с Етел, а откакто се бях развел, не си бяхме легнали нито веднъж. Не си спомням дали снощи всеки се бе прибрал в дома си. Нямам спомен дори как съм стигнал до къщи. Може би в последния момент Етел се бе извъртяла и ми бе изиграла номер. Не мисля. Това съвсем не е в неин стил. В най-лошия случай, като е видяла колко съм пиян и че не ставам за нищо, ме е оставила у дома. Това вече е в стила й.
Протегнах крака и ги подпрях на перилата на балкона, запалих още една цигара. Кафявата буболечка остана под десния ми крак. А имаше възможност да избяга. Не го направи. Долу една кльощава и съсухрена жена изхвърли пликовете си с боклук пред оградата на градината. Някъде от долните етажи проехтя нечий гневен глас. Жената замря неподвижно няколко секунди, след което си тръгна, без да й пука. Не обичам това място. Така или иначе, трябва да се махна оттук. Може би оприличавам Двореца на бълхите на себе си. Живеех в ужасен дом, в който със свещ търсех приятния живот, на който бях свикнал. Трябва да се преместя, но нямам пари. Едва сега осъзнах, че по време на брака ми с Айшин си поделяхме задачите по абсурден начин. Тъй като жилището, в което живеехме, беше на родителите й, следователно нейно, аз покривах останалите разходи. Колко глупаво. Нямах скътана пара на страна. Когато внезапно се оказах пред неочаквани разходи и необходимостта да плащам наем, заплатата ми се стопи. Разбира се, ако исках, можех да заема пари от Етел, но не исках. Това би разрушило до основи балансираните отношения, които си бяхме изградили. Трябваше спешно да изкарам пари.
Апартамент №6: Метин Четин и ЖенамуНадя
— Лорета, това не е твоя работа. Казвам ти, изобщо не е твоя работа.
— Не е така — сопна се жената с маргаритките и яростно присви очи. — Всичко, което е важно за него, е важно и за мен.
— Всичко, което е важно за него, е важно и за мен — повтори ЖенамуНадя, произнасяйки думите бавно, за да постави ударенията на същите места. Сапуненият сериал, който следеше, се казваше „Любовният олеандър“. Излъчваха го от два месеца всеки делничен следобед. В началото го даваха вечер преди новините, но когато стана ясно, че не събира достатъчно зрители, а и няма вероятност това да се случи, много бързо промениха часа на излъчване. Сега на негово място вървеше много по-лъскава сапунка, която събуди интерес още през първата седмица. Последва шумна пресконференция, която изпълнителите на главните роли организираха в Истанбул, след това раздадоха снимки с автограф на своите почитатели. Ала ЖенамуНадя не се интересуваше от това, нито пък от другите сапунени сериали, излъчвани по различните канали. Интересуваше я само „Любовният олеандър“. Всеки следобед по едно и също време сядаше на дивана и докато гледаше филма, вършеше някаква работа. Трябваше да смени дамаската, която приличаше на розово-лилава поляна, осеяна с тъмночервени цветя, но все отлагаше. Всеки ден правеше различни неща. Например слагаше в скута си тавичка с ориз или боб и го почистваше, изваждаше албумите и гледаше старите снимки, опитваше да решава кръстословици, макар че не знаеше добре турски, препрочиташе писмата, които й пишеше по-голямата сестра на баща й, или пък й отговаряше. Но ето, че понякога тавичката в ръцете й натежаваше, кръстословицата зацикляше, снимките я изнервяха, а писмата й се струваха блудкави. В такива моменти ЖенамуНадя изтичваше до кухнята, взимаше няколко картофа и докато гледаше, правеше фенери. Цялата къща бе пълна с такива фенери, но не можеше да се въздържи и правеше нови. В Двореца на бълхите много често спираха тока.