Докато гледаше „Любовният олеандър“, трябваше обезателно да прави нещо. Първо, сериалът бе толкова напрегнат, че не издържаше да го гледа, ако не се занимаваше с друго. Второ, по този начин тайното неудобство, че се превръща в банален зрител на пошъл сериал, изчезваше. Ала най-важното беше непременно да е ангажирана с друго, а не само с филма, за да докаже на себе си, че не обръща и капка внимание на Лорета, която изпълняваше главната роля.
Както останалите сапунени сериали, така и „Любовният олеандър“ се излъчваше през седмицата. В приложенията за телевизията, които излизаха във вестниците в края на седмицата, пишеха какво ще се случи в предстоящите епизоди на останалите сериали. Освен това доста често излизаха статии със снимки от реалния живот на героите и въпреки това досега не се появи нито ред за „Любовният олеандър“, нито пък за Лорета. Нещата не се изчерпваха с това. Никой между познатите на ЖенамуНадя не знаеше, че този сериал съществува, а камо ли да са негови почитатели. Сякаш всички се бяха наговорили да се правят, че не забелязват „Любовният олеандър“. ЖенамуНадя никак не беше доволна, че хората не приемат Лорета сериозно. Човек може да подценява нещо само ако му обърне достатъчно внимание. А в случая подценяването на Лорета нямаше особено значение. ЖенамуНадя таеше своите мисли дълбоко в себе си. Никой нямаше представа, че е обсебена от сериала. Дори мъжът й. И без друго той не трябваше да знае.
И все пак си мислеше, че липсата на коментари за предстоящите серии на „Любовният олеандър“, не е чак толкова лошо. Всъщност зрителите бяха научили най-важните тайни още в първата серия. Може би същинската цел на филма не беше, докато го гледаш, да разбереш какво ще стане накрая, а знаейки още от самото начало какъв ще бъде краят, да проследиш как ще се стигне до този край. По точно, ако имаше някой, който все още не знаеше истината за сериала, не беше зрителят, а самата Лорета. По време на пожара в пета серия тя загуби не само къщата край морето, в която живееше; загуби популярността си като уважавана дама, а също и паметта си. Изобщо не можеше да си спомни коя е, а когато веднъж видя една непозната жена, си помисли, че е родната й майка. Дори не знаеше, че навремето се е оженила за много известен доктор, чиито снимки виждаше във вестниците, и че все още е негова съпруга. И тъй като състоянието й се влошаваше, съвсем скоро щяха да я настанят в клиника. Това съвсем щеше да усложни нещата, защото мъжът й, който бе доктор, и докторът, който й бе мъж, работеше в същата клиника.
От друга страна, ЖенамуНадя направо ликуваше, защото знаеше подробности, за които Лорета дори не подозираше. Когато тя не сполучваше да научи истината зад цялата бъркотия, с която се сблъскваше, ЖенамуНадя се разтреперваше от вълнение. В такива моменти личният й живот се сливаше с живота на екрана. Лорета беше общият знаменател в тези две различни вселени, беше вратата, през която се преминаваше от едната вселена в другата. С тялото си бе в живота от сериала, а с гласа си в този на ЖенамуНадя. И накрая имаше две различни жени. От едната страна бе актрисата латиноамериканка, която даваше живот на Лорета, а от другата — турската дубльорка, която озвучаваше героинята. Нито една от двете не се казваше Лорета в реалния живот, но в съзнанието си ЖенамуНадя бе уеднаквила имената. Истинската й цел не беше Лорета, която гледаше, а тази, която чуваше. От доста време преследваше нежния, сладък глас без образ, който оживяваше в леко набръчканото й коляно с цвят на праскова… Както и да е. Понеже на всеки глас е нужен образ, а на всеки образ — глас, докато ЖенамуНадя гледаше сериала, гласът, който чуваше, така се припокриваше с образа, който виждаше на екрана, че съвсем се обърка и вниманието й непрекъснато скачаше от дубльорката към актрисата. Вече не можеше нищо да стори, за да не гледа сапунката по този начин. Улавяше се, че изпитва наслада, когато Лорета имаше проблеми, и се чувстваше нещастна, когато животът й се подреждаше добре.