— Готова съм на гладен стомах да облизвам препълнен пепелник, но не и да се омъжа за турчин.
— Можеш да облизваш каквото си щеш — рече закачливо Надя Онисимовна. — Устата не се замърсява от това, което влиза в нея, а онова, което излиза от нея, замърсява човека.
Леля й бавно разбъркваше зеленчуковата супа:
— Стига си ръсила из кухнята ми Христови учения все едно са афоризмите на злощастния професор — каза леля й, докато духаше супата в дървената лъжица, преди да я опита.
— Нищо не знаеш за тях — промърмори Надя Онисимовна и вдигна рамене. — Това са само предразсъдъци…
— Бъди сигурна, зная това, което трябва да знам — каза леля й. Взе щипка сол и я поръси над тенджерата. — Ако не си бе губила най-хубавите си години да гониш мухите след разни маниаци, сега щеше да знаеш колкото мен.
Издърпа една табуретка до печката и подрънквайки с гривни, продължи бавно да разбърква супата. Имаше разширени вени и краката така я боляха, че не можеше да стои права повече от десет минути.
— Сигурно поне знаеш, че турците не пият вино — рече с глуповато изражение. Трудно е да се каже кое я притесни повече — разговорът, който водеха, или супата, която още не бе почнала да къкри.
Надя Онисимовна се впусна да защитава бъдещия си съпруг, който в дискотеката смесваше уиски с бира, че и с водка. Но пропусна да спомене какъв бе крайният резултат.
— Уиски, водка. Пият ли вино, това ми кажи. Не пият! Нали ако пиеха, като превзеха Завегород, нямаше да отидат на чешмата на Мъдреца Леон и да я сринат. Три столетия наред от нея е текло вино. Но като превзели града, турците я изравнили със земята. Защо са потрошили хубавата чешма? Защото вместо вода е текло вино. С брадви разбили стената на чешмата. Идиоти! Решили, че зад тази стена има изба с бъчви, пълни с вино. И знаеш ли какво излязло оттам? Една чепка грозде. Чуй ме добре, Надя, една чепка грозде. И така никой не разбра как сто години от чешмата е текло вино само от една чепка грозде. А онези, като видели чудото, какво направили? Срутили стената, разбили чешмата, разкъсали дори чепката грозде. Не уважават виното, не уважават нито светите неща, нито мъдреците. — Размаха дървената лъжица към племенницата си. — Жените и без това не уважават!
Когато пристигна в Истанбул Надя Онисимовна нямаше никакви очаквания за средата, в която щеше да живее. Въпреки всичко, когато дойде в Двореца на бълхите, бе разочарована. Апартаментът не беше по-стар от онзи, в който бе живяла досега. Напротив, беше горе-долу като него. Всъщност проблемът бе точно в еднаквостта. Когато човек отиде на ново място и там завари бледо копие на предишния си живот, се чувства огорчен. При това наблизо нямаше плаж, нито пък очакваха на работа чужденка ентомолог. Истинският проблем обаче бе самият Метин Четин. Бе я излъгал, при това сериозно. Нямаше дори свястна работа. Изкарваше прехраната си като дубльор във филми, които излъчваха по телевизионните канали. Освен това от време на време по-заможните семейства го канеха на годежи, на обрязване на синовете им, на рождени дни, където разиграваше за децата куклената пиеса „Карагьоз“. Държеше куклите в кехлибареножълтата си чанта с лоша миризма. Напоследък обаче Дворецът на бълхите миришеше толкова нетърпимо, че ужасната смрад, която се носеше от кожата на чантата, бе нищо в сравнение с вонята на боклук из целия блок.