Когато Сидар се пренесе тук, като всички жители на града бе украсил стените с любимите си снимки и плакати. Ала мястото им там се оказа напълно неподходящо. По време на пътуването от Швейцария до Турция, Габа стоеше завързан във вагона. Започна да вие сякаш съдираха парчета от плътта му, страдаше ужасно и въпреки че през десет минути Сидар му даваше храна, въобще не миряса. В момента, в който стъпи в Истанбул, Габа напълно се сащиса, не знаеше накъде да гледа и кого да лае, изнерви се до крайност. Накрая, когато се озова в това тясно жилище, дали от глад или от тъга по родината, започна да се хвърля по стените, да дъвче всяко късче хартия, до което успяваше да се добере. Сидар бе принуден да реагира на неговите изблици и понеже нямаше избор, започна да закача снимките и афишите малко по-нагоре. Всъщност „малко по-нагоре“ не бе достатъчно високо за Габа, тъй като изправен надвишаваше представите за среден ръст в Турция. И така всички снимки и афиши, спасени от острите зъби на Габа, приличаха на бежанци, които се спасяват от ужасите на войната — изкачваха се все по-нагоре и по-нагоре, накрая преминаха граничната стена и се настаниха на тавана. Сидар бе толкова доволен от неочакваното обновление, че с времето натъпка до пръсване горната част на жилището с всякакви предмети и надписи, които бяха привлекли вниманието му. Тази какофония, която пълзеше като бръшлян и все повече се разрастваше, бе започнала да пуска разклонения към кухнята и тавана на банята.
Сидар сви една цигара, опъна се на канапето в хола, и с часове лежа така с поглед, закован в тавана. Докато димът нахлуваше в кръвта му, таванът сякаш оживя. Черно–белите снимки на Витгенщайн станаха цветни, а лицето му заприлича на домат; миниатюрните фигури от селчукските комикси се размърдаха и с отскок започнаха да се разхождат по тавана; Спайдерман спускаше тънко въже и непрекъснато се катереше и слизаше по него; сиянията в графиките на Блейк просветваха сякаш предаваха кодирано съобщение; плешивият чародей на Карингтън се изгубваше в собствения си образ и изчезваше; демонът на Гоя сваляше белия чаршаф и показваше лицето си; на устните на изкусния сюнетчия се появяваше коравосърдечна усмивка; гърдите на Хигия трепетно се раздвижваха; лицата на снимката от Хайдар паша постепенно се изличаваха. Скоро Сидар усети, че кръвта от вените и двете капчици енергия изтичат от тялото му и се остави на вълните на опиянението. В такива случаи Габа идваше и се свиваше в краката му. Така обитателите на апартамент №2 ставаха едно цяло и се потапяха в съвършен покой.