Имаше едно-единствено нещо, за което Сидар мислеше с наслада — смъртта. Не го правеше съзнателно. Мислите сами нахлуваха в главата му. Изборът не беше негов, беше си такъв още от дете. Не смяташе смъртта за толкова страшна, че да се натъжи, нито пък толкова тъжна, че да се страхува. Само се опитваше да разбере какво всъщност представлява. При всяко запознанство най-напред го интересуваше какво мисли другият за смъртта. Дали се страхува от смъртта; дали неочаквано е загубил близък; дали е бил свидетел на смъртта на непознат; дали го завладява усещането, че може да убие някого; вярва ли, че има друг живот? Въпросите напираха, ала той не ги задаваше. Много отдавна бе разбрал, че трябва да си държи езика зад зъбите. И все пак това дали някой обича, или не определена жена; дали се чувства добре и нечий дом, струва ли си да коментира автора на книгата, която бе прочел; харесал ли е някой герой във филма, който е гледал; как оценява песните, които е слушал… зависеше изцяло от отношението на човека към смъртта и от представите му за това как ще умре. Сякаш щеше да цени повече някой безнравствен тип само защото е умрял красиво или пък да презре някоя възвишена личност, понеже смъртта й е била обикновена. Тъй като любопитството разпалваше желанието му за знания, а знанията подклаждаха интереса му, той притежаваше изумителен архив за смъртта в съзнанието си. Не забравяше как и къде са починали героите в романите, филмовите звезди, световните и местни герои, философите, учените, поетите и особено убийците. В резултат на този странен интерес учителят му по история в гимназията го намрази. „Александър Македонски ли, а, да! Дето взел, че умрял от гнусна болест. Дето след първото угощение в негова чест получил разстройство.“ Изводите му не бяха по-различни и в часовете по философия: „В писмата си до Волтер Русо със задоволство говори за земетресението в Лисабон, отнело живота на стотици хора. Такива прочиствания, смята той, понякога са необходими от гледна точка на количеството и качеството на хората.“
Сидар си седеше на мястото, ръсеше скъпоценните си знания и обръщаше часа с главата на долу. След като научи, че Александър Македонски е починал от диария, престана да се възхищава на величието му, в неговите очи репутацията му бе срината. В съзнанието на учениците Русо се превръщаше в терорист на новото време, а философията му губеше своя смисъл. Например религиозен водач, който въпреки наставленията към вярващите за строг пост по време на пиршество в чест на боговете се налива до пръсване и не доживява до утрото; почитан възрастен политик, който се жени за два пъти по-млада жена, през първата брачна нощ издъхва от вълнение; османски владетел, който разпердушинва механите и беси по дърветата онези, които пият алкохол, умира от цироза; учен, който решава да пресече на червено, е смачкан като бръмбар. Всички те загиват по фрапантен начин. Смъртта на изток е поне толкова нелепа колкото и на Запад. Въобще смъртта е нелепа.
„Понеже не обръщате внимание на третото ми и последно предупреждение, ще ви помоля да излезете навън!“.
Ала учителите на Сидар не мислеха като него. Те не намираха смъртта за нелепа. Гонеха го от час и за разлика от останалите изгонени момчета той не ставаше герой в очите на съученичките си. Защото и момичетата не намираха смъртта за нелепа.
Когато дойде в Турция, се надяваше, че нещата ще се променят. Всъщност тук бе по-лесно да умреш, смъртта идваше по-често, животът бе по-кратък. При всеки опит да говори за смъртта, думите му бяха безнадеждно подминавани. В началото се усъмни, че това е заради лошия му турски, смяташе, че не може да обясни достатъчно добре това, което иска. Но майка му, която беше учителка по турски език до деня, в който бяха принудени да избягат в чужбина, положи много усилия и в Швейцария. От страх, че ще се отчужди от майчиния си език, се бе заела да му преподава и кюрдски, езика на който баща му не успяваше да го научи. Но дългото отсъствие от Турция върна Сидар само няколко крачки назад. Проблемът не беше в начина на изказ, а в това, което казваше. Впрочем по въпроса за смъртта Сидар бе установил няколко разлики между Швейцария и Турция. Написа изводите си на малки листчета и за да ги спаси от гнева на Габа, ги залепи на тавана.