Хората в Турция не обичат да се говори за смъртта. (В Швейцария също).
Когато се налага хората в Турция да говорят за смъртта, обсъждат повече починалите, отколкото смъртта. (Малко по-различно от Швейцария).
В Турция хората не могат да си представят смъртта. (Доста по-различно от Швейцария).
За разлика от своите обитатели Истанбул не се притесняваше от разговорите за смъртта. Никога не оставаше чужд на тази тема. В един от часовете, от който не бе изгонен, Сидар с небивал интерес слушаше как в древността на Запад натоварвали лудите на кораби и ги откарвали далеч от градовете. Веднъж по този повод гробищата в Швейцария му заприличаха на корабите с лудите, само дето покойниците бяха пуснали котва и не пътуваха за никъде. Но бяха ужасно изолирани от живота в града. Стига да имаше желание, всеки можеше да отиде на гробищата, гробовете обаче не можеха да доплуват до града. Всъщност или Истанбул бе забравил да предостави корабите си на гробовете, или гробовете бяха избягали от корабите и бяха плъзнали по улиците на града с чалми на главите и мраморни плочи в ръце. Бяха навсякъде. Бяха се пръснали досущ като семената на цветята, които вятърът разпилява навред: по площадите, където в определени дни правеха пазари; в центъра на големите търговски обекти; в магазините; на детските площадки; по склоновете, които гледат към морето; по стръмните улици; и дворовете на стопанствата; покрай оградите; на площадката на стълбите. Надгробни камъни и гробници с по няколко гроба изникваха пред минувачите или между жилищните блокове. Хората минаваха край тях, бързаха, разхождаха се, пазаруваха… В този град мъртвите пребиваваха редом с живите.
Така след тринайсетгодишно отсъствие Седар прекара първата си година в Истанбул в непрекъснато търсене на гробове. С тази единствена цел часове наред се скиташе из кварталите на града или докато тичаше по работа, случайно се натъкваше на някой гроб и сядаше до него да си почине. Почти всички немюсюлмански гробове бяха оградени с високи стени и тъй като бяха отворени само в определени дни, беше трудно да ги обходиш. Веднъж, докато изучаваше един надгробен камък в парка на гръцката църква, видя релеф на зрънца нар и попита какво символизират и какво пише под тях. Внушителният пазач на църквата безпомощно поклати глава, защото не можеше да прочете и думичка на гръцки. Всъщност беше григориански арменец, който от години през седмицата работеше тук, а за службите през почивните дни отиваше в неговата си църква. Оттогава Сидар се отказа да мисли, че всеки, когото види в гръцки гробища, е грък, в еврейски гробища — евреин или в сирийски гробища — сириец.
Беше по-лесно да се разхождаш в мюсюлманските гробища, чиито стени бяха ниски, а вратите — непрекъснато отворени. Повечето от тях бяха напълно изоставени, сякаш не животът на мюсюлманите, а гробовете им бяха преходни. Някои изглеждаха така, като че ли всеки момент щяха да станат и да се преселят другаде. Докато бродеше по тези места, Сидар се запозна с всякакви хора: немарливи пазачи; ходжи, които за пари четат на гроба молитви от Корана; раздърпани момчета с ибрици в ръце, които тичат подир посетителите, и за да изкопчат някоя пара, преливат вода на гробовете; хора, които идват като на пикник с препълнени кошници; жени и мъже, които с часове стоят сами и се отдават на смирение; пияници, които се подвизават наоколо; джебчии, които винаги се оказват там, където има навалица; ясновидци, подир които вървят жени — млади, стари, от градове и села… С времето се научи да ги разпознава. Едни идваха, за да оставят следа след себе си, други — за да проследят чуждите следи. Тези, които идваха да оставят следи след себе си, посещаваха гробовете на близките си. Молеха се, оставяха цветята и сълзите си, преливаха с вода от ибриците, след което си тръгваха. Те бяха и по-безопасни, защото живееха в собствения си свят. А онези, които дебнеха следите на другите, бяха зловещи. Идваха тук, за да крадат, да богохулстват и кълнат, да правят магии… Сред тях имаше и такива, които благодарение на гробищата се сдобиваха с професия, пари, уважение или минало, ясновидци, луди, крадци… а също и гинеколози от Канада.
В мюсюлманските гробища Сидар се запозна с един гинеколог от Канада, който търсеше гроба на баба си. Придружаваше го чаровната му съпруга, която не знаеше нищо за Турция и турците. Заедно с усърдния пазач двамата дълго обикаляха из обширните гробища. Накрая решиха да си тръгнат и да потърсят другаде. Сидар не издържа и ги попита защо са се захванали с тази работа. Със светнали очи младият мъж отговори: