Когато отвързаха връвта, Габа, който само преди минути драскаше по вратата като пощурял, легна до тоалетната чиния и дълго остана там, без да мръдне. Беше обиден. Сидар не го остави сам дори за миг. Взе от парите, които бе заделил за тока, и купи от любимите му лакомства. Само че Габа не ги докосна. Сякаш нямаше желание за живот; подушваше месото, сирената и суджуците, които Сидар бе сложил пред него, обръщаше тъжно очи и отново лягаше до тоалетната. Чак след три дни, като усети аромата на печеното заешко, заради което Сидар похарчи остатъка от парите за тока, Габа се посъвзе. Сидар го гледаше с благоговение. Бе толкова уплашен да не го загуби, че твърдо реши никога повече да не води момиче в този дом.
И не доведе. И без това начинът му на живот съвсем не бе подходящ за любовни истории. За тази работа бяха необходими време, енергия и пари. Нямаше пари, енергията му бе малко, а колкото до времето, то също намаляваше. Трябваше да се отърве от фиксидеите си за смъртта, а 2002 година бе много подходяща за това, защото от обилието на двойката до нищото на нулите и обратно кръгът са затваряше. А Истанбул — градът на земетресенията, който подобно на Лисабон през осемнадесети век, миришеше на смърт, бе подходящото място. Сидар удряше главата си в мръсната жълта тръба, която минаваше през средата на хола, и ден след ден носеше в себе натрупания като тумор гняв; и се готвеше за скорошна смърт.
Апартамент №9: Хигиен Тижен и Су
Има два начина за чистене на дома. В някои домакинства чистенето примерно започва днес и продължава на следващия ден. В други обаче няма днес, няма утре. Двата начина дотолкова се различават по причините, които ги налагат, и по резултатите, които дават, че там, където господства единият начин, дори не може да се спомене другият. Съответно жените, които почистват дома си, се делят на два типа — традиционалистки, които строго се придържат към първия начин, и фанатички, за които вторият начин е закон.
Докато чистят, традиционалистките са наясно, че това няма да е нито за първи, нито за последен път. Чистенето е важна, но все пак обикновена брънка от дългата верига задължения, които се вършат през определени периоди. Последното почистване е било преди седмица (или петнайсет дни), а следващото ще бъде след седмица (или петнайсет дни). И така всеки ден за чистене прилича на предишния и всъщност е рутинна процедура. Винаги започва и протича по един и същи начин. Първо се чисти една от стаите, а после и останалите, най-напред се измиват прозорците, изтупват се килимите, избърсва се прахът и тази последователност никога не се променя. На кухнята се обръща по-специално внимание. По едно и също време се прави почивка за чай и за обяд. В последния етап от почистването се сменя водата в кофата, подновява се праха за пране, простират се изпраните дрехи и се пуска нова пералня. Най-накрая се минава и банята, в която непрекъснато се влиза и излиза, и процесът приключва. Предварително се знае кое след кое следва, защото всичко е така, както винаги е било. Понеже традиционалистките са здраво свързани с миналото, а вярата им в бъдещето е също толкова силна, няма проблем да оставят някои дребни неща за следващия път. По принцип чистенето за тях не е просто набързо свършена работа в името на реда в дома, а знак за самия ред.
За фанатичките, които са много по-малко от традиционалистките, пък и са по-немарливи, всяко почистване е единствено и неповторимо. Няма значение дали са чистили преди петнайсет дни, преди седмица, дори и преди ден. Тъй като в съзнанието им няма висящ мост, който да свързва два отделни дни за чистене, почистването в миналото си е останало в миналото. Затова чистят дома си сякаш никога преди не са го правили. Заемат се с работата така, все едно я вършат за първи и последен път и сякаш трябва да приведат в ред някоя необитаема бърлога, в която витаят само духове.
Трудно им е да определят кога и откъде да започнат чистенето, защото във всеки момент едно или друго нещо може да ги подтикне към действие. Например семка от пъпеш, полепнала по ключа на лампата, следи от дим по пердето, варовик по мивката, мазни петна по покривката, забравена течност в чашата, която е хванала мухъл, засъхнала по пода кал… Всяка подробност в подредбата и реда може да накара фанатичките просто така, докато си стоят, да започнат основно почистване. Понеже дейностите, свързани с чистенето, всеки път са различни, те не знаят откъде да започнат и как да продължат. Възможно е в началото изобщо да не мислят за чистене, но докато плакнат някоя чаша, внезапно се оказва, че са измили цялата кухня, докато лъскат мивката — цялата баня, докато бършат ключа за осветлението — целия дом. И въпреки че не са особено старателни, чистенето е безкрайно. За нищо на света не оставят работата си за утре. За традиционалистките, почистването на дома е едно от многото други дейности, а за фанатичките — единствено.