Фанатичките чистят заради хаоса, който цари в домовете им, и дори през ум не им минава да спазват някакъв ред.
Хигиен Тижен беше от фанатичките. Може би по принцип си беше такава, но през последните три години толкова се бе вманиачила, че ужасно тормозеше околните. По никое време, сама или с помощта на чистачката, обръщаше къщата с главата надолу, а понякога по цял ден чегърташе мръсотията по дръжката на тигана. Не можеше да понася петно или ръжда, прах или следа от дим, остатък или троха, мухъл или загоряло. Когато сметнеше, че някоя вещ не е достатъчно чиста, я хвърляше през прозореца в градината пред блока. Тъй като бе убедена, че всъщност мръсотията е нашествие на микроби, това, от което искаше да се отърве в моменти на безразсъдство, не бяха вещите, а микробите, които се разнасяха от тях. Колкото и незначителна да е мръсотията, тя мигновено произвежда микроби, които всяка минута се размножават от три до пет пъти.
И тя веднага ги изхвърляше. Не само обитателите на Двореца на бълхите, но и случайни минувачи бяха виждали как Хигиен Тижен хвърля вещи от прозореца. Първо метна една загоряла тенджера, понеже разбра, че няма да се справи с тъмните следи от загоряло, които и без това разваляха белотата на пилафа. После хвърли един стар килим, който бе тупала часове наред, защото я обзе тревога, че няма да може да почисти праха от ресните. Често се случваше да извади прането от пералнята, но понеже решаваше, че не е достатъчно добре изпрано, го пускаше още няколко пъти. А накрая, тъй като все още се съмняваше в неговата чистота, направо го изхвърляше. Подобно на страстта й към чистенето, това нейно действие бе напълно безсмислено. Изхвърляше някаква вещ на произвола на съдбата и напълно я забравяше, но след време дълбоко съжаляваше за нея и си я искаше обратно. Тъй като от близо девет месеца почти не бе излизала навън, задължението да вземе изхвърления предмет се падаше на дъщеря й, на мъжа й или на жените, които й помагаха.
Само един човек я разбираше напълно и успяваше да удържи на нейното темпо. Това бе Мерйем. Всъщност връзката между двете, макар на приливи и отливи, съществуваше отдавна. Понякога Хигиен Тижен се държеше лошо и проявяваше небивали капризи към работата на Мерйем, която пък бе много докачлива. Когато Мерйем напусна, Хигиен нае куп помощнички, ала всяка следваща я караше със сълзи на очи да търси предишната, така че след време тръгваше по петите на Мерйем. Искрено й се молеше, увеличаваше надницата й и отново успяваше да я спечели. Накрая се сдобряваха и Мерйем подписваше поредното споразумение. Хигиен Тижен обаче много се притесняваше от напредващата бременност на незаменимата си домашна помощница. Беше съвсем ясно, че не след дълго щеше да се наложи да спре да работи.
Ала Хигиен Тижен много повече се тревожеше от миризмата на боклук, която се носеше над Двореца на бълхите. Не можеше да понася тази смрад. Преди години не послуша родителите си и се ожени за своя любим. Затова бе лишена от наследство, което съвсем не беше за пренебрегване, и от благоденствието, с което бе свикнала. Наред с миризмата на боклука растеше и нищетата й. Сутрин, когато се събудеше и поемеше дъх, й се струваше, че ще повърне от погнуса. Втурваше се и започваше да отваря прозорците, а хората долу си мислеха, че пак ще завалят всевъзможни предмети. Но понеже не можеше да разбере дали, ако прозорците са отворени, миризмата вътре намалява, отново с трясък ги затваряше и правеше това най-малко десет пъти на ден.
В последно време нервите на Хигиен Тижен бяха опънати до краен предел заради вонята на боклук и когато прочете писмото от управата на училището, просто не издържа. Учителката, която бе завела писмото в канцеларията, отправяше молба заради доброто на останалите ученици да не изпращат на училище Су, докато не я отърват от въшките. От този ден до днес пералнята работеше непрекъснато, дрехите на малката се накисваха в белина, вкъщи усилено се чистеше. Цялото кралско войнство бе впрегнато на различни фронтове в неравната борба срещу невидимия враг, който пъплеше навсякъде и се възпроизвеждаше светкавично. А колкото до почистващото опълчение, то също бе заело позиции. Имаше всевъзможни препарати: някои се пръскаха, други се капваха, трети се оставяха да изсъхнат. Едни бяха за прозорците, други за металните предмети, трети за дървените повърхности, за мрамора и за фаянса; разтваряха варовика, премахваха ръждата, почистваха петната, лъскаха паркета. За тоалетната, мивката и ваната се използваха отделни четки. Отделно имаше помпа за отпушване на мивката, помпа за тоалетната, приставка за маркуча за течащи води, за праха, за пердетата, креслата, килимите. Имаше въздушен филтър, механична четка за под, лопата, кофа, четки за твърди и деликатни повърхности, гъби за миене на чинии и тел за търкане, прахове за пране с аромат на бор, лимон, люляк, дезинфектанти за уста, кърпи за под, за стена, за прах, таблетки нафталин, възглавнички с лавандула, калъфи за костюми, парченца сапун… с всичко това наред със специалните шампоани, купени от аптеката, апартамент №9 воюваше срещу въшките.