Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца
На Елизабет Р. и Лео Л. Бънч,
както и на четиримата братя:
Чарлз, Филип, Дрю и Дейвид
Бележка:
Заглавията на книги 1, 2, 3 и 4 са парижки жаргон за различни части на гилотината. „Баскюл“ е дъската, на която се поставя да легне осъденият; „люнет“ е кръглата скоба около врата му; „мутон“ е режещото острие плюс осемдесетфунтовата му тежест; а „деклик“ е лостът, който пуска екзекуторът, за да падне острието.
Заглавието на книга 5, „Червената гмеж“, идва от една фраза, използвана от френски депутат по време на Терора през 90-те години на XVIII в., някой си мосю Амар в писмо, в което кани колегите си депутати да наблюдават екзекуция, за да „видим триумфа на Червената гмеж…“
АК и КрБ
Първа книга
Баскюл
Глава 1
Бантът измърка на иглосвинята, която най-невъзмутимо се беше натикала колкото може по-навътре в кухия дънер.
Инстинктът на банта говореше, че таралежът става за ядене, но тренингът на шестокраката котка казваше друго. Месо обикновено се поднасяше от двукрак, призори и по здрач, и биваше съпроводено с нежни думи. Вярно, иглосвинята миришеше както трябва, но изобщо не се държеше като месо. Бантът седна на задницата си и с една от предните си лапи започна да вади иглите, забили се в носовия му хрущял.
После животното приклекна. Отново чу звука — жален вой откъм гората. Погледна тревожно нагоре по планинския склон, след което отново се обърна по посока на звука, преди да вземе решение.
Напук на всякакъв инстинкт, животното изскочи от дърветата и се закатери по голия, осеян с камъни склон. На двеста метра вертикално над скалната грамада в подножието се ската зад няколко по-големи балвана.
Жалният вой се усили, над ниските корони на дърветата се издигна гравислед, направи обхождащ пирует и кацна недалече от кухия дънер.
Терънс Крюгер, шефът на тактическите части на полицията на Първичен свят, погледна целевия индикатор над контролния пулт на грависледа. Иглата сочеше право нагоре по склона, а проксимативният индикатор показваше, че бантът е само на половин километър.
Крюгер откопча оръжието от скобите зад седалката и отново го провери: затвор зареден; предпазител спуснат; обхват настроен за един метър — приблизителните размери на гръдната област на банта.
Огледа с бинокъл склона и след няколко секунди забеляза смътно движение. Изпръхтя и вдигна грависледа над склона. Веднъж през този ден вече бе изтървал банта; никак не бе доволен от себе си.
Крюгер си въобразяваше, че е ловец в стила на великата традиция. Времето, свободно от полицейските си задължения, прекарваше в лов или в подготовка за лов — скъпо хоби, особено на Първичен свят. Имперската столица не разполагаше с местен дивеч, а двата тукашни резервата деряха повече, отколкото можеше да си позволи един шеф на тактическа група… поне доскоро.
Предишните ловни експедиции на Крюгер се бяха ограничавали до чуждопланетен и предимно дребен дивеч. Това както и да е, но не предлагаше много на Крюгер откъм трофеи, особено трофеи, които ще се отбележат в ловните алманаси. Но нещата изведнъж се промениха. Приятелите му се погрижиха за това. След трийсет години работа като ченге Крюгер все още се гордееше с честността си. Просто разсъждаваше, че това, което искат новите му приятели, не е чак толкова нечестно; помисли и за облагите! Три седмици настрана от безумието, наречено „Денят на империята“. Три седмици в ловен резерват, разходите — платени. Гонка на четири опасни животни — земен носорог, бант, мъжки церви и гигантски от.
Вече беше измислил на коя стена ще окачи всяка глава. Разбира се, Крюгер нямаше намерение да споменава пред бъдещите си шашнати приятели откъде са взети тези трофеи.
Буферът на грависледа го изхвърли от една канара и го върна в настоящето. Съсредоточи се, човече! Концентрирай се. Запомни всяка малка подробност от този ден. Чистия въздух. Миризмата от дърветата долу. Прахоляка около грависледа.
Крюгер подкара грависледа нагоре по склона — следваше стрелката на индикатора, сочеща към сензора, имплантиран в банта.
Отдолу през дърветата профуча втори, едноместен след. Клиф Тарпи нямаше нужда от бинокъл, за да проследи машината на Крюгер.
Бантът беше притиснат в ъгъла.
Пред него вдясно теренът пропадаше стръмно — толкова стръмно, че не можеше да се спусне дори с ноктестите си лапи. Отляво скалата беше съвсем отвесна. Бантът се сви зад един голям камък. Беше объркан.
Грависледът кацна почти до убежището. Със заредено оръжие Крюгер тръгна напред.