Беше много тихо и много меко. Стен осъзна, че по някакъв начин, без да се усети, е притиснал Лайза в прегръдката си. Куполът над тях беше тъмен. Градината под тях бе мека сянка. Той я погледна — смътен ореол от светлина, малко под главата му.
— Аз…
Лайза сложи пръст на устните си.
— Шшшшт.
Той я придърпа още по-плътно към себе си и усети как градината наоколо заглъхна и стана още по-мека.
Марр и Сенн гледаха прегърналите се под купола любовници. Сгушиха се един до друг в леглото, когато Лайза каза: „Шшшшт“.
Сенн се обърна към Марр и го придърпа още по-близо до себе си.
— Има само едно нещо, по-хубаво от нова любов.
Марр плесна с длан ключа и видеоекранът потъмня. Надвеси се над Сенн.
— Стара любов — довърши той. — Една много стара любов.
Когато Стен стегна прегръдката си, почти усети как Лайза се изчерви съвсем не по лейтенантски. Една ръка на гърдите му нежно го отблъсна. И Стен видя как бялата рокля просветна надолу като рояк светулки и се стопи. След това беше само Лайза.
Глава 15
— Скапан некадърник — изсъска Лайза на трупа.
Стен имаше чувството, че ако не беше той и спиндарите техници, щеше да го изрита един-два пъти.
Бившият такт-шеф Крюгер им се хилеше с изпъкналите си зъби от свилата се, почерняла и оглозгана плът. Едната ръка беше отпрана от рамото и — полуизядена — лежеше на около пет метра от трупа, близо до ръба на стръмнината.
— Вие човеците имате изключително странна представа за спорт — боботеше Спилзбъри и подкрайниците му тракаха енергично по малката компютърна клавиатура. — Умът ми не побира що за удоволствие може да се извлече от дебнене и убиване на сродно същество. Това е извън възможностите ми. Определено.
— Понякога са доста вкусни — подхвърли Стен.
— Причина за смъртта? — попита Хайнис. Не беше в настроение за философска дискусия. Телефонното обаждане за щастие бе дошло не в най-критичния момент, а по-скоро на следващата сутрин, тъкмо когато Стен и Лайза се бяха събудили достатъчно, за да подновят интереса си един към друг.
— Ловна злополука. Имаме входна рана, характерна за ловно оръжие. В добавка — и това сигурно ще ви задоволи, лейтенант — никакви белези за изходна рана. Бих заключил, че изхвърленият заряд е в тялото. Скоро една от рожбите ми би трябвало да ви го извади. Причината за смъртта следователно, бих допуснал, произлиза от ловна злополука.
— Адски удобно — каза Хайнис.
Компютърът на Спилзбъри зачегърта и спиндарът подаде на полицайката разпечатка.
— Дата и час на смъртта… дата на смъртта. А, ето. — Хайнис пресметна наум. — Един цикъл преди бомбения атентат.
— Плюс-минус три часа — уточни Спилзбъри. — Точното време ще го имаме след малко.
Хайнис понечи да каже още нещо и Стен й кимна да се отдалечат от теха. Отидоха до ръба на стръмнината.
— Казахте го точно, лейтенант. Адски удобно.
Хайнис тъкмо се беше чудила как е редно да се обръщаш към лице, с което работиш и с което току-що си правил любов. Реши, че връщането към официалността от страна на Стен е може би най-разумно.
— Ченгетата не вярват в съвпадения — каза тя.
— Аз също. — Стен се опитваше да задържи теоретизирането си под контрол. Съвпаденията съществуваха — от време на време.
Спилзбъри се изклатушка при тях и подаде плик.
— Това е изстреляният обект.
Обектът — куршум — очевидно беше направен от сравнително мек метал; върхът му толкова се беше сплескал, че отпред куршумът беше станал два пъти по-широк, отколкото в основата.
— Не мога да установя точния калибър — продължи Спилзбъри, — но наистина е ловен тип куршум. По входната рана изглежда, че трупът се е извърнал с лице към планината малко преди куршумът да го улучи. Жалко, че вие човеците сте конструирани с толкова мек епидермис, за разлика от по-умно устроените същества.
— Мда. Адски жалко — каза Стен. — Лейтенант, имате ли някаква представа що за твари ловят в този резерват?
— Опасен дивеч.
— Какъв по-точно?
— Ще се обадя в управлението им. — Пръстите й зашариха по токъра на колана.
Стен прехапа устна. Хайнис заизрежда списъка на дивеча, предлаган от резервата. На два или три пъти Стен трябваше да я спре и да разпита за особеностите на едно или друго животно. Лайза привърши списъка и зачака. Стен й кимна и тя прекъсна връзката.
— Опасен дивеч — каза той. — Планиран е да е много ефикасен.
Лайза изглеждаше озадачена.
— Ефикасен, точно както каза техът. Космат, люспест, брониран или каквото е там. Зверчета, с които здравата ще се изпотиш, докато ги убиеш.
Хайнис продължаваше да не схваща.