— Ние сме братята Кембъл — кротко каза Алекс.
— Да бе. И знам к’ви сте.
— В нашия бизнес рекламата си струва — каза Стен. — Не получаваш момичетата, ако не ти личи, че можеш да си ги позволиш.
— От сутеньорите полза няма — изръмжа Олсн. — Трябва да видите к’во става с тях там горе.
— Тоя опит мисля да го пропусна — каза Стен и им напълни чашите.
— Айде, изплюй си дракха — каза Кийт. — Знаете к’ви сме. Няма да ни купувате, само щот’ мутрите ни ви харесват.
— Няма — съгласи се Стен. — Обаче имаме проблем.
— Бас слагам, че имате.
— Мислехме да се погрижим, преди да е станало по-кофти.
— Чакай да се сетя — рече Кийт. — Заложили сте някоя от ваш’те курви. И са я прибрали.
— Тоя човек направо ми чете мислите — подхвърли Стен на Алекс.
— Знаеш правилата, хиено. Заминат ли — не се връщат. Освен ако не се вдървят. Тъй че не си прави труда да ни купуваш, за да си отървеш дупката. Не става. Никога не е ставало.
— Не си тъп — каза Алекс.
— Тогава що черпите?
— Виж, наш’та приятелка — почна колебливо Стен — е готино парче. По-сладко от гамаши на кларф. Обаче взе, че се клепна с един там горе. — Стен вдигна палец — универсалния знак в Хийт за всяка класа над твоята или на хората, с които си имаш работа. — На третата му жена не й хареса. Накрая приятелката ми я обърнаха на приемач.
— Кофти — съгласи се Кийт.
— Докарваше добри пари — въздъхна Стен. — И значи искам да се погрижа някой да я пази. Тя е от деликатния тип.
Кийт и Олсн се спогледаха.
— К’во точно търсиш?
— Някой, който да се грижи за нея. Не искам да я видя да свърши където не трябва.
— Искаш някой от нас да я гушне под крилцето?
— Схвана.
— Няма логика. К’во ви пука? Никога няма да се върне.
— Инвестиция. Виж, Дин си има сестри, които растат. И са дори по-сладки от нея. Тъй че ако се погрижа за семейството…
Олсн изпръхтя доволно. От негова гледна точка, той водеше наддаването.
— Добре бе, хиено. Ще се погрижим за нея. Но к’во слагаш за нас? Сега? Тука?
Алекс измъкна от джоба си пачка таански кредити.
— Дракх — изсумтя Кийт. — Т’ва трябваше да ни удари по-рано, не на тръгване. Ник’ва работа няма да ни свърши през следващите три план-години горе, нали?
— Пусни оферта.
Кийт вдигна билетния пакет.
— Това говори, че взимаме кораба след осем часа. Значи, ако искате да ни купите, трябва да излезете с нещо, което да свършим между тогаз и сега. И нещо, което няма да ни оклепе. Което значи, не ни пробутвайте нещо, което е във вашия ресор.
— Човек кат’ седне да порка, почва да мисли за други работи — обади се Олсн.
Стен се опули.
— Ей, прощавай. Не загрях. Прав си.
— Брато — добави Килгър. — Можем да им бутнем всяко писе. Но тия господа май ни вдигат мизата на квадрат. К’во ще кажеш за сестрите на Дин?
Кийт облиза устни.
— Взели ли сте ги вече?
— Че как — отвърна Стен. — На тъпите роднини не им пука. Гледат ги като к’ларф. Чакат да ударят десет и ги шиткат. За месец дадоха две. Вкарахме ги в пътя.
— Значи се разбрахме — каза Кийт. — Плюс от вас яденето и поркането… и да хванем транспорта навреме.
И четиримата се засмяха, а Стен махна за още една гарафа да полеят сделката.
Отвън соленият въздух удари Стен в главата и моментално го отрезви. Беше пил достатъчно, за да помисли сериозно дали да не каже на двамата мъже в сиво какво предстои да им се случи и защо. Но вместо това изостана на половин крачка зад Кийт и спусна ръката си. Свитите му пръсти освободиха мускула, задържащ ножа в ръката му, и оръжието се намести леко в дланта му. Той кимна на Алекс.
Алекс се завъртя, замахна, стегнатите му на възел 3-g мускули изхвърлиха юмрука му право в гръдния кош на Олсн. Пръснаха се ребра и светкавичният удар премаза сърцето.
Олсн умря преди да е разбрал, с бликнала от устата кръв.
Смъртта на Кийт беше малко по-чиста, но не по-малко внезапна; след като ножът на Стен се хлъзна в основата на черепа и преряза гръбначния стълб.
Старите рефлекси от „Богомолка“ си казаха своето. Двамата задържаха труповете, докато падаха, и ги положиха върху дървения кей.
Убитите набързо бяха лишени от въоръжение, униформи и лични карти. От една подпорна греда наблизо Алекс измъкна пуснатите с тежести преди това във водата чували и натикаха труповете в тях.
Само минути след като умряха, двете тела цопнаха в залива, за да потънат безследно и да се разтворят много бързо. Десет часа и от тях нямаше да остане нищо освен гнусна каша за съдебните специалисти.
Алекс събра униформите на вързоп и ги награби под мишница.
— От всички грехове, които имам на съвестта си — каза шотландецът, — никога не съм мислил, че ще замърся океана с таквиз като тях.