Алекс изчака, докато машината привърши цикъла, вдигна пластичната вратичка и отнесе двете халби наркобира на масата, на която седяха със Стен.
Всички стаи за отдих в казармата бяха едни и същи — отрупани с мебели и плюш помещения, които се опитваха да копират показваното на видеофилмите обзавеждане на жилищата на военни вождове. С някои екстри. Като автоматите за наркобира. Алекс потръпна и отпи. Дошъл от свободен свят и с биография на имперски военен, той никога не беше опитвал съмнителното удоволствие, предлагано от наркобирата. Стен на свой ред беше изгълтал порядъчно количество на света-фактория Вулкан.
— Тия таанци не само че не ядат като хората — изпръхтя Алекс, — но не познават и бирата.
— Това не е точно бира.
— Аха. Пикнята на камила е по-добра за ейл от това, което правят таанците.
— Това е някакво ферментирало зърно. Плюс около пет процента опиат.
Алекс изплю изпитото обратно в чашата си.
— Майтап ли си правиш?
Стен поклати глава и отпи. Вкусът се оказа по-гаден, отколкото го помнеше.
— И к’ъв е ефектът?
— Ставаш гроги, разбира се. Плюс леко физическо привикване. Трябват ти… е, може би един-два цикъла студено потене, докато се отърсиш.
— Върхът. Първо съм сводник, после гадняр, а сега ставам скапан наркоман. Императорът нивга няма да научи какво съм изтърпял за него.
Стен обаче забеляза, че информацията изобщо не попречи на Алекс да пресуши чашата си. По-нататъшните оплаквания бяха прекъснати от гръмките, хрипливи възгласи на другите тъмничари, които посрещаха две гостенки в стаята за почивка — Стен и Алекс не ги бяха виждали през триседмичното си пребиваване на Дрю.
— Сестрите Фърлъг!
— Как отиграхте удара?
Малко по-възрастната и по-набита от двете жени махна за тишина и всички от охраната млъкнаха.
— Искате доклад? Дообре. Покойният каторжник — нашият обичен к’во му беше името — успешно си взе възнаграждението и го рециклираха.
— Майната му на тоя скапаняк. На кой му пука?
— Двете с Кей намерихме нов начин да си прекараме времето на Хийт.
Пазачите явно показаха голям интерес.
— Вие значи използвате откарването на труповете, за да го ударите по курортите. Аз да ви кажа, има нещо по-добро. Набират за флотата и е фрашкано с новобранци. Младички. Държат на службата. Двете с Кей се сетихме, че имат кредити и няма по кого да ги харчат.
— Харчиха ги по нас, щото решихме да си ползваме правата и изкарахме в базата, в тиловия център — обади се другата.
— Добре сте си прекарали — изкикоти се някой.
— Казвам ви — продължи жената. — Там е по-добре. Лягат с теб, щото го искат, а не щото има натиск. На жените, да ви кажа една малка тайна — тя се ухили — им е много по-… яко така. Освен това те плащат масата.
Един сержант стана и церемониално махна към тях с халбата си.
— Радваме се, че се връщате. Както изглежда, историите ви ще са върхът. Но следващия път като завъртим лотарията, ако пак я вземете двете, някой ще умре. Вие двете за трети път от две години се връщате на Хийт.
Стен и Алекс се спогледаха. Нямаше нужда да обсъждат. Взеха нови наркобири от машината и се включиха в общата веселба.
Проблемът, който така и не бяха решили досега, беше след като намерят Динсман, как да го измъкнат — и себе си — от планетата. С опита си на оперативни под прикритие винаги бяха приемали, че все ще се намери начин. Но за трите седмици още не бяха успели да измислят такъв. Дрю беше обкръжена от охранителни кораби, както с екипажи, така и на автоматичен режим. Единственият начин да се кацне тук или да отлепиш от планетата беше или със затворническия транспорт, или с товарните кораби роботи, превозващи луксозния експорт. Затворническите кораби се охраняваха от тежки контингенти и дори Стен и Алекс не се чувстваха достатъчно компетентни, за да завземат кораб, пазен от сто души. Всички експортни кораби бяха замразени и заредени с азотна атмосфера. Виж, „лотарията“ звучеше интересно.
И наистина, системата Таан много се гордееше с Дрю. Затворническата планета не само че оперираше на черно, но се използваха самите затворници, дори след смъртта им.
При стрес животинската питуарна жлеза на човека произвежда обезболяващ болката наркотик. Колкото по-голям е стресът, толкова по-голямо е прозиводството. Тъй като повечето каторжници на Дрю умираха при изключителен стрес, телата им бяха пълни с дрога. Проблемът беше да се съхрани тялото и да се замрази преди да е започнало гниенето. Затворници на Дрю умираха много често — но твърде много от тях загиваха при условия, които правеха рециклирането на трупа невъзможно. Това бе една от причините затворници, изпращани в „Изолацията“, да не се появяват повече, освен в чували.