Преди да напусне, Ледох грижливо прибра двете бутилки в бюфета.
Глава 28
Гурионът се спусна право към него, кървавочервеният му стомах забърса лицето му и остави диря стомашен сок, който прогори първия слой на кожата. Динсман изпищя в ужас и се хвърли назад. С крайчеца на окото си видя как пазачът заби прът в устата на съществото — и тогава лодката се преобърна от тежестта на гуриона, съчетана с паническия опит на Динсман да избяга.
Той задрапа с ръце и крака по дъното. Беше изпаднал в пълна истерия, дъхът излизаше от дробовете му, но беше прекалено уплашен, за да посмее да се покаже на повърхността. Напипа някаква остра като бръснач издатина и ръбът се вряза дълбоко в дланите му. Въпреки болката се задържа така, колкото можеше. Водата наоколо се беше размътила и кипеше ужасно, и той усети ръждиво-сладникавия вкус на кръвта. Нещо твърдо го докосна и Динсман изпищя отново, загубил последната си капка здрав разум. В дробовете му нахлу вода и той замаха с ръце да излезе на повърхността. Въздухът го перна през лицето с оглушителното си ввушшш и Динсман видя приближаващия се към него пазач, с кръвта, капеща от сребристия блясък в ръката му. Протегна в паника ръце към мъжа. Като в забавен каданс, ръката-нож се изпъна към него. Динсман беше безпомощен, видя онемял от ужас как ножът се хлъзна в процепа под ръката, и тогава дланта изсвистя над главата му. Последва внезапен натиск между плешките и врата му и Динсман усети как… умира… умира… умира…
Тялото му се тресеше, стегнато в кожените колани за масата. Появи се огромен плавник, докосна съвсем леко плъзгача и седативът потече във вените му. Тялото на Динсман отново се отпусна.
Лицето на Рюкор представляваше портрет на съзерцание-размисъл. Тя издуха мокрите си мустаци и придирчиво ги забърса с един от предните си плавници. После въздъхна и се отпусна в гравикреслото си. Ботмеханизмът изпищя недоволно, мъчейки се да се настрои към грамадното й туловище.
— Трудно е, млади ми Стен. Човекът преповтаря едни и същи шаблони на паметта си.
Рюкор беше един от главните психолози на Империята, специализирала в имперската военна система. Подспециалността й, която никога не се споменаваше публично, бе да проучва кандидати за Гвардейски корпус „Меркурий“ — разузнаването — и за секретните екипи на „Богомолка“. Освен това поемаше и извънредни проекти, като мозъчното сканиране на Динсман в момента. Но мозъкът на Динсман беше блокирал от травмата и настоятелно се връщаше към миговете близо до смъртта.
Стен хвърли бегъл поглед към безпомощния специалист по бомби, почти неприличен с голотата си, отрупан с всевъзможни сонди и синхронизирани проводници. Беше видял вече десетина пъти как Динсман преживява отново и отново въпросните мигове, но до този момент нищо не стигаше по-назад от нападението на гуриона. Дори мигът, в който се беше събудил на планера, изглеждаше някак призрачен и се връщаше моментално, отново и отново, към ужасното преживяване с гуриона.
Стен се надигна и се приближи до Рюкор. Тя протегна гальовно плавник и нежно го погали по лицето.
— Ти винаги си бил един от моите… специални хора — каза му тихо.
Стен сложи ръка на буцата, която трябваше да мине за рамото й.
Умът на Рюкор се откъсна от масата с Динсман.
— Още ли държиш онзи нож в ръката си? — попита тя внезапно.
Стен само се ухили и продължи леко да я потупва.
Рюкор изведнъж се надигна и гравистолът под нея изстена.
— Трябва да влезем по-дълбоко. Да разбием травматичния блок.
— Важно е — каза Стен. — Други хора умряха.
Рюкор кимна и се отпусна в пълен покой. Съсредоточи се изцяло върху мозъчното сканиране и плесна тежко плъзгача. Динсман изплака.
Екранът над него отново оживя. Отначало беше черно-бял, след това се изпълни с вихрушка от цветни пръчки. Пръчките се сляха в едно и оформиха картина. Отначало мекота, после за миг гурионът се появи застрашително, но постепенно рухна в някакво устойчиво жълто петно. И Стен загледа как Динсман преживява отново живота си, в пълен цвят.
Високият слаб мъж с гъстата, високо подстригана сива коса подаде през масата халба наркобира. Екранната ръка на Динсман се протегна и я хвана.
— Следващият тост е за мен — отекна гласът на Динсман.
Мъжът в екрана се усмихна на „Динсман“ и от емпатичните петна на монитора Стен разбра, че Динсман не се доверява особено на тази усмивка. Всъщност беше доста уплашен.
— … ако не възразявате, доктор Кнокс — продължи Динсман с леко треперещ глас.
Гурионът протегна дълго пипало към Динсман и той заврещя и усети как студеното мокро въже се стяга около врата му…