— Е?
Стен погледна детектора си и поклати глава.
— Чисто е. — След това отвори папката и пръсна съдържанието й на бюрото с жеста на свалящ картите си комарджия. — Готов ли сте, сър?
Императорът го изгледа.
— Искаш да кажеш дали внимавам?
— Да, сър.
Императорът отново вдигна недовършената китара и започна да заглажда страните й.
— Давай.
Стен издърпа една снимка от бюрото.
— Това е нашият човек.
Императорът огледа лицето на Кнокс и сухо каза:
— Главният.
— Ако под това имате предвид, че е главната фигура, която стои зад това нещо, не, сър, не мисля. Той е бил само възложителят на Динсман. За наш късмет, не е бил доволен само от тази роля.
Стен подаде друга снимка.
Императорът присви очи към фотото с дясната ръка на Кнокс. Веднага разпозна емблемата.
— Корпус „Меркурий“!
— Да, сър. Не само това. Знаем със сигурност, че този човек — засега нека го наречем Кнокс — е бил лекар. Това означава, че вероятно е бил медик, трениран в корпус „Меркурий“.
— Бивш или действащ?
— Бивш, надяваме се. Не знаем. Наредих на лейтенант Хайнис да провери.
Стен помълча за секунда. Императорът седеше кротко и търкаше с шкурката по дървото. После бръкна в един от джобовете си и извади малък предмет. Стен се взря по-внимателно. Предметът като че ли беше метален и раздвоен. Шефът му го намести в ръката си и леко чукна с него по едната стена на инструмента. Чу се нисък, приглушен тон… който се задържа дълго във въздуха. Императорът го притисна до бузата си и тонът затихна.
— Хармонията все още не е добра. Продължете, капитане.
Стен вдиша дълбоко. Това, което му предстоеше да каже, го поставяше в много опасно положение.
— Мога ли да говоря свободно, сър? — попита Стен с пълното съзнание, че въпросът му е глупав. Никой не говори свободно пред началник. Но рискът трябваше да се поеме.
— Давай.
— Голяма част от този пъзел липсва. Точно от средата.
— Какво ви трябва, за да го намерите?
— Откровен отговор.
— Някой го крие?
— Да, сър.
Императорът беше схванал намека отдавна. Въпреки това обичаше да отиграва нещата.
— Този някой да не би да съм аз?
— Боя се, че да, сър.
— Питай — каза Императорът и лицето му странно омекна.
Стен въздъхна.
— Благодаря, сър. Но позволете най-напред да изложа останалото. След това ще попитам.
— Окей, както искаш. Но ми подай туткала.
Стен го погледна озадачено, след което си даде сметка, че Императорът сочи котлето с гадната миризма. Вдигна го и го подаде на шефа.
Императорът се пресегна към един прашен рафт и измъкна оттам четчица с дървена дръжка. Топна я в котлето с лепкавата течност и вдигна от пода горната част на китарата. Почука я с кокалчетата на пръстите си. След това прокара по рамото камертона и се заслуша напрегнато. Кимна доволно.
— Това може би е добре.
Извади четката от горещата смес до краката си и започна да маже с лепилото ръбовете на китарата.
— Най-напред — заговори Стен, — има нещо като кодова фраза, която е задействала взривяването. Жизнените функции на Динсман подскачаха с около дванайсет пункта всеки път, когато я превърташе в ума си.
— Коя е тя?
Императорът слушаше внимателно, без да спира работата си. Намести горната част на китарата към кутията и я притисна на мястото й.
Стен погледна в бележките си.
— Рашид. Действието трябваше да започне, когато някой произнесе името Рашид. По-точно, фразата беше „инженер Рашид“.
Лицето на Императора потъмня от гняв.
— Продължавай — подкани той Стен почти шепнешком.
— Следващата фраза беше „сепаре В“ — каза Стен. — Динсман е трябвало да задейства бомбата, когато чуе някой да пита за сепаре В.
— Стоп — каза Императорът. Каза го тихо и това бе най-ясната команда, чута някога от Стен. — Значи аз я убих — промълви на себе си Императорът. — Аз.
— Сър?
Вместо отговор Императорът извади изпод стола си бутилка. Отпи дълга, нервна глътка и я подаде на Стен.
Стен просто изчака, зяпнал в него. Ако изобщо съществуваше начин да се оправи с този човек, Вечен император или не, Стен се надяваше да е сега.
— Инженер Рашид? — каза Императорът. — Мда. Това съм аз. Една от многото ми маски, капитане. Когато ми се доще да се поразходя сред хората.
След това признание за Стен всичко си дойде на мястото.
— От това, сър, следва, че вие сте били целта на атентата. Няма нищо общо с Годфри Алейн. Нито с емисаря, който е отишъл да се срещне с него вместо вас.
Императорът се усмихна тъжно.