— Да. Той трябваше да се идентифицира като инженер Рашид. Вместо на бара, трябваше да помолят Джанис за сепаре В.
— Джанис ли? — попита Стен. — Кой е Джанис?
Императорът само му махна да продължи. И Стен продължи да свързва доказателствата във верига.
— Чудесно. Значи ето как е било замислено да стане. Динсман е насочил бомбата към сепаре В. Била е поставена така, че да унищожи бара и да избие останалите посетители, но само да зашемети ключовия посетител. Тоест вас. Останалото е лесно. Линейката е трябвало да ви закара при доктор Кнокс.
— А след това са смятали да ме задържат под свой контрол — каза Императорът. — Тъпи скапаняци. Това вече е опитвано.
Понечи да отпие от бутилката, но тръсна глава, затапи я и я тикна под стола.
— Понякога не се харесвам. Ти чувствал ли си се така?
Стен прецени, че е по-добре да пренебрегне въпроса и да натисне напред.
— Сър — каза той колкото можеше по-предпазливо, — струва ми се, че таанците нямат нищо общо с това. Някой — вероятно един от най-доверените ви хора — иска да ви замести като Император. Таанците просто са въвлечени в тази афера заради Алейн.
Изчака за реакция, но Императорът остана мълчалив, потънал в собствените си мисли. Стен реши, че сега е моментът да зададе ключовия си въпрос.
— Коя беше тя, сър?
Императорът вдигна към него старите си/млади очи.
— Джанис. Просто Джанис. Бяхме любовници. Преди доста години. Когато се чувствах… Майната му, кой го интересува как съм се чувствал… Разказах й няколко историйки. Какъв задник съм бил. Колко богат съм щял да стана. А тя… тя… По дяволите, момче, тя ме слушаше.
— Но вие сте Императорът — тихо отвърна Стен.
Императорът поклати глава.
— Бях инженер Рашид. Мечтател. Лъжец. По дяволите, тя ми вярваше. Прескачах до града доста редовно — веднъж на година-две. После започнах да се повишавам. Ето, вече съм капитан Рашид, мадам. Капитан Рашид.
— Но това е било отдавна — предположи Стен.
Вечният император кимна.
— Престанахме да бъдем любовници. Но останахме приятели. Аз дадох кредитите за бара. Трябваше да съм много дискретен партньор. Освен сепаре В. Поисках й да го поддържа само за мен или за хората, които изпращам там. Разполагах с най-доброто антиподслушващо оборудване в цялата ми Империя.
Той замълча за момент, после продължи:
— Годфри Алейн не беше първата секретна среща, която съм уреждал там. Странно какво прави човек със старите си любовници.
Той помисли, после пак издърпа бутилката изпод краката си и отпи малка глътка.
— Какъв е вашият съвет, капитане?
— Знаем, че има изтичане, сър. — Стен закрачи из ателието. — Трябва да запушим всичко. Някой, сър, съвсем определено иска да ви убие.
Императорът се усмихна със странна усмивка. Отвори уста да заговори, но се спря и Стен адски съжали, че не каза каквото му беше на ума. Какво ли още криеше?
— Окей. Вие сте мишената. Не знаем с колко заговорници си имаме работа. Така че не се доверявайте на никого. Продължавам по следата Кнокс. А вие, сър…
— Да, капитане? Какво точно ми препоръчвате да правя?
Стен се овладя и се зачуди дали не е отишъл твърде далече.
Императорът вдигна ръка в подигравателен войнишки поздрав.
— Не се безпокойте за мен, капитане. Нищо няма да ми се случи. Макар че понякога ми се ще…
После вдигна последната си шкартирана китара и пръстите му изтръгнаха от струните един много сложен акорд.
Дори за необучения слух на Стен прозвуча съвсем добре. И като изрична подкана да напусне.
Глава 30
Кай Хаконе разтри дланите си и сухите тютюневи листа се посипаха на късчета върху листото долу. Той внимателно го напръска с вода, след което нави листа около късчетата, сгъвайки краищата навътре в рулото. Огледа доволен пурата, после я топна в чашката със земен коняк пред себе си. Доволен, сряза единия край и с клечка кибрит запали пурата, отпусна се в креслото и огледа помещението. Беше частна стая в един от най-скъпите клубове на Първичен свят, където приятелите му можеха лесно да се събират, а самият Хаконе да се отърве от досадните наблюдаващи устройства.
Останалите мъже в помещението — петдесетина — бяха на възрастта на Хаконе или по-стари. Индустриалци, пенсионирани висши сановници, известни предприемачи. За някой друг от тези личности може би лъхаше воня на много пари. За Хаконе те миришеха на смърт.
Но за Кай Хаконе тази пърлеща ноздрите миризма, като агнешко, като препечено свинско, бе миризмата на неговия живот. И на неговото творчество.
Някои личности се оформят единствено от опита.
Такъв беше Кай Хаконе.
Почти от самото си раждане той беше искал да лети. Да лети в пространството. Светът, на който бе роден, беше удобно уседнал, както и родителите му. Майка му имаше една велика идея — че е възможно да се създаде магазин, в който хората да влизат, да се наместват в кабинки, после да избират някой модел и след няколко минути да си имат скроено за клиента облекло. Тази идея направи Хаконе много богат и много задоволен.