— Първа фаза, както казахте, се провали. Но, както ще забележите, без никакво подозрение от страна на Императора, освен че назначи един от личните си офицери да разследва. Както ви беше гарантирано, не оставихме никакви следи. Има обаче един проблем. И той е, че нашият обичаен източник на разузнавателни сведения е пресъхнал. Вече нямаме никакви данни за следващите ходове на Императора.
Хаконе угаси пурата си в коняка и отново я запали, изчаквайки бръмченето в залата да затихне. Тези хора така и не се научиха, че винаги остава още един километър, който трябва да извървиш. Така, отговори оптимистичната му половина, човек отдавна е разбрал, че трябва да бяга с това, което си е взел на гърба.
Хаконе отново почука за тишина. Страхът в залата се беше усилил, бръмченето също. Той намокри пръста си в коняка и започна да го търка по ръба на чашата. Пронизителният звук накара присъстващите да утихнат.
— Благодаря — каза Хаконе. — Каквото било, било. А сега добрата новина. Нашият координатор е изключително доволен от развитието на нещата.
— Защо? — Той не можа да прецени откъде дойде ръмженето.
— Защото въпреки нашите действия и въпреки мерките на Императора провал няма.
— И какво ще правим по-нататък — намираме дупки и почваме да ги теглим след себе си ли? — Каза го Бан Люсъри, един от малкото индустриалци, които Хаконе уважаваше.
— Твърдо не. Нашият координатор — и аз с цяло сърце съм съгласен с неговото решение — заяви, че се придвижваме към Втора фаза, или това, което означихме като „Операция Заара Варид“. Успокойте се, господа. Дните на този непоносим имперски контрол са преброени. Няма начин Втора фаза да се провали.
Глава 31
Човечетата закачаха с куки трупите в езерото, издърпваха ги до верижната макара, а пияницата седеше срещу купчината обелени дънери и врещеше от възторг. Наик Раи и старши субадар Читаханг Лимбу гледаха одобрително.
Стен изключи кутията си за моделиране и фигурките моментално изчезнаха, макар да беше сигурен, че на „пияницата“ му остана достатъчно време да удари една глътка от бутилката, преди да изчезне.
— Не е добре — каза наик Раи. — Как да запомни човек какви чорапи да носи?
— Сигурен ли си, че е правилно? — включи се Лимбу на гуркали.
— По дяволите! — изруга Стен. — В нищо не съм сигурен, старши субадар. Знам само, че съм назначен на имперска служба. Знам само, че ти трябва да командваш гурките. И знам само, че ако ме посрамите, на Дашера няма да има заклани волове, а отрязани топки. От мен, старши субадар.
Лимбу започна да се смее, после отдаде чест.
— Капитане, представа нямам какво става. Но имам чувството, че на никой от нас няма да му липсва Мокса.
— Благодаря за увереността ви, Читаханг. През оная работа ми е за „чувството ви“. Това е всичко. Свободни сте.
Двамата гурки отдадоха чест и излязоха. Стен продължи да си събира нещата. На вратата отново избръмча и Стен опря длан на индикатора да отвори.
Беше Лайза. Държеше в включен детектор на „бръмбари“. Вратата се затвори и той реши, че първото му служебно задължение е да целуне Лайза.
Накрая се пуснаха и тя му се усмихна.
— Всичко се скапа.
— Говориш като Вечния император.
— Ти заминаваш.
— Да не обсъждаме повече това. Знам. За да е мирна къщата.
— Не — каза Хайнис. — Имам предвид, че заминаваш. С онзи търбух.
— Хм.
— Намерихме нашия прословут доктор Кнокс. — Хайнис хвърли един фиш на масата.
— И?
— Истинското име на доктор Джон Кнокс е Харс Стинбърн. Изхвърлен от корпус „Меркурий“. Военният съд е резюлирал, цитирам: „по служебни съображения“, край на цитата.
Стен изпита първата вълна на облекчение: поне конспирацията не включваше действащи имперски военни.
— Изглежда, че доктор Стинбърн, който винаги е бил типичен военен, поне от негова гледна точка, е бил зачислен като полеви медик в умиротворяващ екип. На някакъв свят — има го във фиша, — който Империята си направила труда да постави под контрол.
— Местните точно на тази планета не искали кой знае какво — продължи Лайза. — Освен стоманени оръжия. Доктор Стинбърн уредил по някакъв начин остриетата за копия и други такива да са високо радиоактивни. Всъщност така ли действат наистина вашите хора?
— Стига глупости, Лайза.
— Извинявай. Денят беше тежък. Все едно, туземците ритнали топа — женските, защото планетата била матриархат. Продължителността на живота станала толкова кратка, че докато Стинбърн с екипа му кацнат, планетата била разчистена за заселване. За съжаление някой изпял и доктор Стинбърн бил осъден.